Защо тялото ни не задържа желязо? Експерт разкрива тайните на анемията и най-точния тест

Доброто усвояване на желязото е фундаментално за функционирането на целия организъм. Проф. д-р Светлана Станишич, специалист по хранене и физическа химия, обръща внимание на сериозен проблем: защо при много хора този жизненоважен минерал не се задържа в достатъчно количество.

Причините за дефицита и видовете анемия

Проблемът е особено актуален за жените в репродуктивен период и децата, но не засяга само тях. Анемията може да бъде резултат от хронични заболявания, генетика, автоимунни процеси, токсични причини или остра кръвозагуба. Сидеропеничната анемия се характеризира с дефицит на желязо, което води до проблеми със синтеза на хемоглобина.

Важно е да се отбележи, че не всяка анемия е свързана с желязото. Съществуват мегалобластни анемии, причинени от недостиг на витамин B12 и фолиева киселина, както и хемолитични и апластични форми, които изискват напълно различен диагностичен и терапевтичен подход.

Трите основни механизма на дефицита

• Недостатъчен прием на минерала чрез храната.
• Намалена способност на тялото да го абсорбира.
• Повишени нужди на организма или системни загуби.

Един от най-опасните сценарии е хроничната загуба на кръв от стомашно-чревния тракт. Тя често остава незабелязана, но постепенно изтощава резервите на тялото.

Феритинът: Ключът към истината

За да се разбере реалното състояние на организма, не е достатъчно да се провери само хемоглобинът или серумното желязо. Най-информативен е феритинът – вътреклетъчен протеин, който служи като основно хранилище на желязото. Той дава представа за реалните запаси в тялото и е ключов маркер при диагностицирането на желязодефицитна анемия.

Важно е обаче интерпретацията да бъде предпазлива при наличие на възпалителни процеси, тъй като тогава стойностите на феритина могат да изглеждат по-добри, отколкото са в действителност.

Какво влияе на усвояването?

Видът желязо в храната играе решаваща роля. Хемовото желязо, присъстващо в месото и рибата, се усвоява много по-ефективно от нехемовото, което доминира в растителните източници, яйцата, зърнените храни и плодовете.

Тялото ни е еволюционно настроено да регулира този процес. При ниски резерви абсорбцията се увеличава до 20-30%, докато при нормални нива тя е само между 5% и 10%. Тази строга регулация ни защитава от патогени, които също използват желязото за растеж, но понякога цената е по-голяма податливост към дефицит и анемия.