Тишина преди бурята: Какво трябва да знаем за деня за размисъл

България навлиза в периода на политическо мълчание. Денят за размисъл е време, в което емоциите трябва да отстъпят място на анализа, а агитацията – на тишината.

Според Изборния кодекс, всякакъв вид предизборна агитация е строго забранена 24 часа преди вота и през самия изборен ден. Това включва и социологическите агенции, които нямат право да обявяват нови проучвания до официалното приключване на гласуването. Резултатите от последните допитвания ще станат известни едва след 20:00 ч. в неделя.

Графикът за гласуване е стандартен: урните се отварят в 7:00 ч. и затварят в 20:00 ч. Въпреки това, ако пред секциите има чакащи граждани, гласуването може да се удължи до 21:00 ч. Същите правила важат и за нашите сънародници, които гласуват в чужбина, съобразно местното време.

Тази традиция в България е въведена още през 1991 г., макар че в периода между 2009 и 2011 г. тя временно е била премахната.

Европейският опит показва, че „периодът на мълчание“ е широко разпространен. Общо 16 държави членки на ЕС прилагат подобни ограничения, сред които Гърция, Италия, Полша, Румъния и Испания. Разликите са в продължителността – докато в България са 24 часа, в Литва периодът е само седем часа, във Франция започва в събота полунощ, а в Словакия продължава цели два дни.

Дори в държави като Нидерландия, където няма стриктен закон за ден за размисъл, агитацията в самите избирателни секции е недопустима.