След ада на рака 26-годишната Никол Иванова озарява с надежда и мечтае за рожба

В СВОЯТА ТИХА БИТКА С РАКА 26-ГОДИШНАТА НИКОЛ ИВАНОВА ИЗБИРА ДА ВЪРШИ ДОБРИНИ И ДА ПОМОГНЕ за изграждане на детска площадка, докато самата тя чака да се излекува, за да гушне рожба.

Диагнозата „Лимфом на Ходжкин“ преобръща най-хубавите години на търновката. Вместо обаче да се отдаде на отчаяние, борбената красавица се мобилизира и без страх се опълчва на онкохематологичното заболяване. Приема за кауза даването на гласност на проблема, защото по време на терапията си среща много млади хора, които просто не знаят как да противодействат на най-тежкото изпитание.

Никол е възпитаничка на ПГТ „Д-р Васил Берон“,  а след това записала психология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Учила до трети курс, но прекъснала, защото усетила, че тази специалност просто не е за нея. Сега следва в Свищовската академия и живее в старата столица. Преди диагнозата работела на две места. Ведра, пълна с енергия и желание за живот, изведнъж е поставена в ситуация, която изобщо не е типична за момиче на тази възраст. А именно да се бори с болест, за която преди дори не е знаела, че съществува.

Първите алармиращи признаци дошли през октомври м.г. Първо подут лимфен възел на врата, после болезнена топка под мишницата. Лекарите подозират, че вероятно се касае за инфекция от прясно направена татуировка. Изписват широкоспектърен антибиотик, но болката не стихва. Насочват я към медици в София, където назначават вземане на биопсия. Резултатите се бавят повече от 10 дни.

„Всеки ден звънях да питам какво показва изследването. Един ден чух със смразяваща яснота – лимфом на Ходжкин –

рядко онкохематологично заболяване, рак на лимфните възли. Бях в шок от новината, попитах дали е злокачествено, а лекарят потвърди опасенията ми. Назначиха ми химиотерапия. Никой в семейството не страда от това заболяване и тук идва парадоксът, че няма фамилна обремененост. Още повече че това заболяване е рядко и засяга предимно мъже“, разказа тя.

Лекарите в Александровска болница започват да провеждат вливания. В този период я информират, че ще загуби косата си. За всяка жена прическата е символ на идентичност и подобна загуба е изключително стресова. Тогава като лъч надежда се появява съпругът на Ася Смолецова. След смъртта на любимата си той предоставя перуката й на Никол.

„Аз упорито търсех перука, но от естествен косъм е много скъпа – над 3000 лв. За щастие, не окапа цялата ми коса, а отделни кичури. Затова сега аз искам да я предам на друга жена, която се нуждае. Яни ми каза, че подкрепя решението ми. Иска ми се да е младо момиче“, посочи тя.

Към момента още ходи на химиотерапия, като през август е назначен ПЕТ скенер, който да установи дали лечението е дало категоричен успех, и да се преустановят вливанията.

Разсъждава, че благодарение на татуировката е получила инфекция и така медиците са успели да хванат болестта в ранен стадий, докато може да се приложи адекватна терапия. Предполага и причината, поради която е отключила рак.

На 31 декември 2022 г. татко й си отива от този свят след масивен инфаркт. Казва, че имали много силна връзка и загубата просто била невъзможна за преглъщане. Изживяла всичко тихо и със затваряне в себе си. Тогава започват нощни изпотявания, загуба на тегло и други симптоми, които сега разпознава като сигнали.

Всички страдания и битки, които понесла, я карат да бъде ориентирана към благото на общността. Споделя в интернет повече за болестта, за да информира тези, които тепърва започват лечение. Казва, че самата тя успявала да извлече най-цените съвети от фейсбук група, създадена от мъж, който преди 10 години е диагностициран с лимфом на Ходжкин.

Никол иска да се чуе гласно, че онкоболните не са обречени. Благодарение на съвременната медицина, има шанс за нормално бъдеще. Тя инвестира в такова със замразяване на яйцеклетки.

„Има фонд за съхранение на яйцеклетки, защото след химиотерапия тялото се нуждае от пет години, за да се изчисти от медикаментите. Мечтая да имам дете и то да бъде център на едно щастливо и сплотено семейство“, споделя Никол Иванова.

А докато чака съдбовния момент да стане майка, се е концентрирала върху изграждане на детска площадка в село Пейчиново. Там има семейна връзка, а тя е администратор във фейсбук групата на населеното място. С помощта на неин познат общински съветник в Бяла е издействала разработването на проект за европейско финансиране и скоро в селото ще има пространство за люлки, пързалки и катерушки.

Особено интересни са вижданията й за подкрепата към нея под формата на финанси.

„Много хора, които не ме познават, ми помогнаха морално и ме подкрепиха. Слава богу, държавата поема лечението ми. Не исках да се организират дарителски кампании, защото хората и без това нямат доходи. Защо да плащаме за терапия в турска клиника, като в България има същото лечение, просто в южната ни съседка материалната база на болниците е по-хубава. За мен би било егоистично да взема пари за по-комфортни условия, когато у нас мога да получа същата медицинска грижа“, допълва Никол.

Казва, че огромна роля в стабилната опозиция на рака оказвала любовта на нейния приятел. Убедена е, че дълбоката сърдечна обич наистина спасява животи.

Галина ГЕОРГИЕВА