За много възрастни хора в малките и отдалечени населени места упражняването на демократичното право на глас се превръща в истинско изпитание. Когато пътят до избирателната секция е дълъг и труден, волята за промяна се сблъсква с суровата реалност на изолацията.
В благоевградското село Марулево, където живеят около 30 души, разпръснати в 19 малки махали, ситуацията е критична. Най-отдалечените жители трябва да изминат близо 7 километра, за да достигнат до мястото, където се гласува.
Липсата на подвижни урни и организиран транспорт прави пътуването почти невъзможно за тези, които нямат собствен автомобил. За много от тях това означава часове пеша по лоши пътища.
Невенка, една от местните жителки, споделя своето желание да участва в изборите, но признава, че без помощта на някой, който да я закара, гласът ѝ може да остане ненаписан.
Трудностите обаче не са само изборни. Лошата инфраструктура е ежедневие за хората в Марулево, които въпреки това продължават да вярват в възможността за подобрение. В деня за размисъл те се питат дали държавата ще се сети за тях, преди надеждата им да угасне.

Be the first to comment on "Километри за един глас: Пътят до урните в забравените български села"