Иран в капан: Трагедията на един народ между война, глад и икономически колапс

Над 93 милиона души в Иран днес живеят в постоянен страх, затиснали между политическите амбиции и реалността на една война, която може да избухне в всеки един момент.

Ситуацията се влоши значително след провала на мирните преговори, което доведе до американска блокада на стратегическия Ормузки проток. Тази мярка буквално задуши икономиката на страната, като отряза приходите от износ на нефт и спря притока на жизненоважни стоки в иранските пристанища.

Работническата класа: на ръба на оцеляването

Най-тежкият удар се паде върху обикновените хора – работниците, учителите и всички, които зависят от дневни заплати. Исмаил Абди, синдикалист в изгнание, споделя, че затварянето на фабрики и работилници оставя хиляди семейства без средства за прехрана. Тежестта на кризата се носи основно от неформално заетите и тези на договор.

Икономическите щети са стряскащи. Предварителните оценки на правителствени говорители сочат сума от около 229 милиарда евро, но реалният мащаб на разрушенията в индустриалния сектор вероятно е много по-голям.

Индустриален колапс и масова безработица

Един от най-тежките удари е нанесен върху „Мобараке Стийл“ в Исфахан – гигант в производството на стомана. След серии от удари по съоръженията, компанията, която е била сред най-големите в света, спря дейността си. Това не само остави хиляди работници без доход, но и предизвика верижна реакция в секторите на автомобилостроенето, строителството и производството на електроуреди.

Подобна съдба сподели и нефтохимическата промишленост. В индустриални центрове като Махшахр над 30 000 души загубиха работата си или видяха заплатите си рязко намалени. Експерти предупреждават, че възстановяването ще отнеме години и ще изисква чуждо ноу-хау и капитал, което в условията на настоящите санкции е почти невъзможно.

Дигитална изолация и нарастваща бедност

Кризата обхвана и модерния сектор. Информационни агенции прехвърлиха служителите си на хонорари, а платформи за дигитални услуги, подобни на Uber, страдат от липсата на клиенти, които просто нямат средства да пътуват. Блокадата на интернет допълнително удари програмистите и фрийлансърите, принуждавайки ги да се върнат към и без това разпадащия се традиционен пазар на труда.

Най-страшната цена обаче е човешката. В периода между февруари и април са загинали 3636 души, като сред тях са 1701 цивилни, включително 254 деца. Докато политическите фигури се борят за власт и влияние, населението на Иран остава забравено в една безизходична борба за оцеляване.