Директива №19: Планът за възстановяване на българските земи и пътят към Втората световна война

Историята на България е белязана от трудни избори и стремеж към национално обединение. На 19 април 1939 г. премиерът Георги Кьосеиванов поставя началото на една нова стратегия, издавайки Директива №19 – документ, който официално заковава териториалните аспирации на страната.

С тази директива България ясно определя своите цели: възстановяване на Южна Добруджа според границите от Берлинския конгрес (1878 г.), претенции към Беломорска Тракия съгласно Букурещкия договор от 1913 г. и възможното възстановяване на Западните покрайнини. Политическата игра е внимателно планирана – за да се избегне конфликт с Великобритания, претенциите към Гърция първоначално се пазят в тайна.

Стратегията е ясна: неутралитет, освен ако войната не стане неизбежна, като в такъв случай България по никакъв начин не трябва да се противопостави на Германия. Подкрепата за връщането на Южна Добруджа идва от големите сили – Русия, Италия, Германия и Великобритания. След тежки преговори и германски натиск върху Румъния, на 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба, която връща Южна Добруджа на България, придружена от мащабен обмен на население.

Следващият период е изпълнен с дипломатически натиск. СССР предлага на България дори Северна Добруджа, но българското правителство отказва, не желаейки да граничи с Русия. Паралелно с това Италия предлага съюзен удар срещу Гърция, докато американският пратеник Уилям Доневан се опитва да убеди царя да запази неутралитета си. Дори съветският пратеник Аркадий Соболев предлага пакт за ненападение в замяна на Източна и Западна Тракия, но предложението е отхвърлено.

Към началото на 1941 г. изборът става неизбежен. На 20 януари правителството решава, че е по-безопасно Германия да премине през българските земи като съюзник, отколкото като враг. Така на 1 март 1941 г. Богдан Филов подписва Тристранния пакт във Виена.

Влизането във войната носи бързи териториални промени. Макар българските войски да не участват в първоначалната германска атака срещу Югославия и Гърция на 6 април 1941 г., страната предоставя терен, което води до бомбардирането на Кюстендил. През май 1941 г. България заема Вардарска Македония и Западна Тракия, установявайки там гражданска администрация, макар част от териториите да останат под немски или италиански контрол.