Златното наследство на траките: 10 мистерии и факта за Панагюрското съкровище

България е земя на контрасти и безценни богатства – от величествените планини до тайните, скрити в дълбините на земята. Сред тях едно заема особено място, очаровайки света със своя блясък и изящ – Панагюрското златно съкровище. То не е просто купчина благороден метал, а истински разказ за величието на древните траки.

Този уникален комплекс от предмети се смята за собственост на владетел от племето одриси и е бил използван за свещени религиозни церемонии. Докато копията на съкровището могат да бъдат видяни в местния музей в Панагюрище, оригиналите са истински пътешественици, които често посещават най-престижните изложби в света.

Около него се вият и intriguing легенди. Някои твърдят, че през 70-те години на миналия век част от него е била в САЩ, дарена на наследник на фамилията Рокфелер в замяна на инвестиции, а други спекулират, че оригиналните предмети може да се намират в частни колекции.

1. Случайното откритие: Историята започва на 8 декември 1949 г., когато братята Дейкови – Михаил, Петко и Павел, докато копаят глина край река Мерул, се натъкват на тези безценни предмети. Те незабавно ги предават на държавата. Артефактите датират от края на IV или началото на III век пр. Хр. и са тясно свързани с тракийските ритуали.

2. Теглото на блясъка: Съкровището се състои от 9 златни предмета с общо тегло от 6.165 кг.

3. Мистериозната фиала: Тя притежава изпъкнал център (омфалос), изработен отделно. По повърхността ѝ са изваяни глави на етиопци, които според представите на времето са обитавали най-южните краища на света.

4. Величествената амфора: Това е най-тежкият (1.7 кг) и най-впечатляващ предмет. Дръжките ѝ са във формата на кентаври с лъкове, а върху тялото ѝ са изобразени седем мъжки фигури, чието значение до днес е обект на различни тълкувания.

5. Ритонът на героите: Този съд завършва с глава на елен лопатар и е украсен със сцени от подвизите на великите гръцки герои Херакъл и Тезей, които според митовете са участвали в походите на аргонавтите.

6. Съдът на Парис: Другият ритон с глава на елен преразказва една от най-важните сцени в митологията – избора на Парис между Хера, Атина и Афродита. Той избира богинята на любовта, която му обещава сърцето на красавицата Елена.

7. Трите божествени канички: Тези изящни съдове изобразяват Хера, Атина и Афродита с всичките им характерни белези, допълнени от митични грифони и сфинксове.

8. Рогът на козела: Този ритон, завършващ с глава и тяло на козел, е украсен със сцени с участието на Хера, Аполон, Артемида и Нике.

9. Ритонът на Дионис: Предметът с глава на млад овен е посветен на бога на виното. Той напомня легендата за Дионис, който слиза в царството на мъртвите, за да подари безсмъртие на майка си Семела.

10. Световно признание: Блясъкът на българското съкровище покори и Париж през 2015 г., когато беше изложено в Лувъра като част от мащабната експозиция „Епопея на тракийските царе“.

Източник: 10te.bg