Зад усмивката на Проф. Кантарджиев: Сърцераздиращата история за борбата за живот и великата загуба

Проф. Тодор Кантарджиев се превърна в едно от най-разпознаваемите лица в българското здравеопазване, особено по време на пандемията. Но зад неговия оптимизъм и специфично чувство за хумор се крие една изключително тежка лична драма.

Борба с болестта и пътуване до Париж

Професорът е водил дълга и изтощителна битка с хематологично заболяване. Лечението му е включвало целых 18 курса химиотерапия, а през 2016 г. се налага и трансплантация на костен мозък. Тъй като по това време процедурата не е била възможна в България, той трябва да търси помощ в Париж.

Трагедия в най-трудния момент

Докато се бори за собствения си живот във Франция, съдбата му нанася най-тежкия удар. Съпругата му, която също е била лекар – рентгенолог, умира внезапно след спиране на сърдечната дейност. Тази загуба се преплита с най-критичния период от неговото здраве, създавайки непоносим емоционален товар.

Един от най-болезнените детайли, които професорът е споделял, е свързан с финансовата страна на лечението. Благодарение на застраховката „Живот“ на съпругата си, семейството получава средства, които покриват скъпото лечение в Париж. Той описва тези пари не като придобит ресурс, а като нещо, което никой не би пожелал да получи по такъв начин.

Рискове по време на пандемията

По време на COVID-19 Проф. Кантарджиев е бил в първи линия на публичния фронт, въпреки че здравето му го е правело изключително уязвим. Синът му, доц. д-р Весел Кантарджиев, споделя, че е изпитвал огромен страх за баща си, тъй като химиотерапиите и трансплантацията са го оставили без сериозна защита. Въпреки това, професорът не е поставил собствения си риск над дълга си към обществото.

Семейната традиция и новата надежда

Медицинската традиция в семейството продължава и чрез Весел Кантарджиев, който оглавява Клиниката по дерматология във ВМА. За него баща му е пример за отдаденост и смирение.

Светлината в тези тежки години идва през 2020 г., когато професорът става дядо на момченце, кръстено Тодор. Ролята на дядо се превръща в един от най-големите му извори на радост.

Днес Проф. Кантарджиев остава символ на силата на духа. Неговата усмивка не е знак за лек живот, а доказателство, че дори след най-тежките изпитания и загуби, човек може да продължи да върви напред с достойнство и хумор.

Източник: zajenata.bg