На 22 март Велико Търново празнува своята славна история и непреходен дух! Този ден не е просто календарна дата, а символ на триумфа и възкръсването на българската държавност, свързан с великата победа на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница през 1230 г. и честването на Светите Четиридесет мъченици.
Първите чествания датират още от 1879 г., когато след вековно робство търновци и цялото народно представителство отдават почит на миналото в храма „Св. Четиридесет мъченици“. Традицията продължава до 1944 г., но след това е прекъсната. Благодарение на будните жители на квартал „Асенов“ празникът е възстановен през 1970 г., а от 1984 г. цялата великотърновска общественост отново отбелязва с многодневна програма деня на своя древен и славен град.
По случай този светъл празник ви каним на виртуална разходка из Старата столица, за да откриете нейните най-големи съкровища. Велико Търново е място, където история и съвремие се преплитат, разказвайки легенди от миналото. Ето 10 забележителности, които задължително трябва да посетите, за да усетите магията на града.
1. Архитектурно-музеен резерват „Царевец“
Издигащ се величествено над града, хълмът Царевец е бил сърцето на Второто българско царство и център на върховното управление. Неговата мощна укрепителна система е осигурявала безопасност на живеещите вътре. В дворцовия комплекс са се намирали тронната палата, личните покои на владетеля с великолепен интериор, канцеларии и стопански сгради. В дворцовата църква са почивали мощите на св. Петка Търновска и са били погребвани български владетели. Патриаршията, „майката на всички български църкви“, е управлявала църковния живот от укрепен комплекс, включващ библиотека, скрипторий и жилища. Археологическите разкопки разкриват основите на 470 жилищни постройки, манастири и храмове, функционирали през столичния период.
2. Аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина“
Едно уникално за Европа преживяване, което връща назад във времето – „Звук и светлина“ е драматична симфония от музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани. Спектакълът разказва славната и често трагична история на Второто Българско Царство (1185 – 1393 г.), превръщайки Царевец в жива сцена. Най-доброто място за наблюдение е площадът пред крепостта, носещ името на цар Иван Асен II.
3. Мултимедиен център „Царевград Търнов“
Този двуетажен мултимедиен център е уникална за България и Балканите атракция, която потапя посетителите в средновековния живот. С 29 скулптурни фигури на знакови исторически личности като цар Иван Асен II, съпругата му Ирина Комнина и цар Калоян, центърът оживява сцени от Балдуин Фландърски в плен, живота на боляри, патриарси и занаятчии. Експозициите включват грънчарска работилница, монетарница, оръжейна и пищно украсена тронна зала, представяйки бита на града.
4. Архитектурно-музеен резерват „Арбанаси“
Архитектурно-музеен резерват Арбанаси ни пренася в края на XV – началото на XVI век. Селището, някога владение на османски сановници, е било прочуто с множество занаяти като казанджийство, шивачество, златарство. През XVII век образованието процъфтява с килийни училища към храмовете, а Арбанаси е резиденция на търновските митрополити. Макар и опустошено от кърджалийски дружини през 1798 г., селището постепенно се възстановява, запазвайки част от предишния си блясък.
5. Археологически музей Велико Търново
Разположен западно от площад „Съединение“, Археологическият музей е прозорец към хилядолетната история и култура на Великотърновския регион. Експозицията „Търновград – столица на България XII – XIV век“ акцентира върху златния период, когато градът е бил бляскава столица на българската средновековна държава, представяйки безценни археологически паметници.
6. Църква „Св. Четиридесет мъченици“
Най-известният средновековен български паметник във Велико Търново е църквата „Св. Четиридесет мъченици“. Построена е от цар Иван Асен II в чест на победата при Клокотница през 1230 г. През XIII-XIV век е била главна църква на манастира „Великата лавра“ и царска църква. Въпреки че е превърната в джамия по време на османското владичество, а стенописите и иконите са унищожени, систематичните археологически проучвания след 1969 г. разкриват безценни артефакти, включително Калояновото погребение от 1972 г. с масивен златен пръстен-печат с хералдичен барс – неопровержимо доказателство за гербовия знак на Асеновци.
7. Музей „Възраждане и Учредително събрание“
Музеят „Възраждане и Учредително събрание“ е разположен в северната част на площад „Съединение“, в сградата на стария турски конак. Този архитектурен паметник, дело на майстор Колю Фичето от 1872 г., е адаптиран за музей през 1985 г. На три етажа експозицията представя славния период на Българското възраждане и събитията около Учредителното събрание, довело до създаването на модерна България.
8. Самоводската чаршия
Самоводската чаршия, възникнала през 60-те и 70-те години на XIX век, е жив музей на възрожденските занаяти и търговия. В някогашните бакалски, опинчарски, ковашки и други чаршии, както и в хановете на Хаджи Давид, Хаджи Величко и Атанас Йоноолу, кипи живот. Тук се е намирал и метохът на Хилендарския манастир. Чаршията, включваща и запазения Хан Хаджи Николи, продължава да бъде символ на занаятчийско-търговския дух на стария Търновград и до днес.
9. Хан „Хаджи Николи“
Хан „Хаджи Николи“ е истински архитектурен шедьовър от епохата на Възраждането и неизменна част от културно-историческото наследство на България. Построен през 1858 г. по поръчка на търновския търговец и борец за независима Българска църква хаджи Николи, ханът е дело на майстор Колю Фичето. Неговата пищна и монументална сграда често е сравнявана с венециански палат и е единственият оцелял от десетките ханове в Търново. След дълга реставрация, през март 2010 г., комплексът оживява като културен център с изложбени зали, музей, картинна галерия, ресторант и вино бар, предлагайки съчетание от автентичност и съвременен комфорт.
10. Сарафкината къща (Музей на градския бит)
Сарафкината къща, разположена на живописната улица „Гурко“ във възрожденската част на Велико Търново, е построена през 1861 г. Предназначена е била за жилище и работно място на Димо Сарафина. Обявена за паметник на културата с национално значение през 1965 г., от 1981 г. тя функционира като Музей на градския бит, представяйки етнографски изложби, които разказват за живота и културата на търновци през Възраждането.
Източник: 10te.bg
Be the first to comment on "Вечната столица: 22 март и 10 незабравими пътешествия из сърцето на Велико Търново"