Тя беше на 47, с четири деца и разбито сърце. Тогава се появи ТОЙ!

Често чувам как жени с деца се отчайват, че никога повече няма да намерят любовта. Искам да ви разкажа историята на моята майка, която на 47 години, с четири деца, откри отново щастието и се омъжи! Нейният пример доказва, че за истинската любов възраст, брой деца или предишни разочарования нямат значение.

Майка ми започна своето пътешествие в майчинството сравнително късно – аз се появих, когато тя беше на 34 години. Тя винаги е била независима и силна жена, предпазвайки баща ми от домакински грижи и детския шум. Но съдбата ѝ поднесе изненада, когато навлезе в 40-те си години. Лекарите бяха силно притеснени, защото майка ми чакаше не едно, а цели ТРИ деца! Въпреки опасенията, че няма да издържи, тя изненада всички и скоро моите трима братя се родиха.

С появата на тризнаците, нуждите се увеличиха многократно и майка ми за първи път потърси помощ от баща ми. Неговата реакция беше далеч от очакваната. Той предложи да продадем двустайния апартамент, за да купим по-голям, тъй като мястото вече не ни стигаше. Майка ми беше на върха на щастието, но радостта ѝ бързо бе помрачена. След като тя подписа разрешението за продажба, баща ми изчезна, продавайки жилището. Оказа се, че му е писнало от децата, жена му „остаряла“ и имал любовница. Последва развод, а баща ми не плати и стотинка издръжка. Продажбата на апартамента не можеше да бъде оспорена.

Започнахме нов живот в едностайния апартамент на баба ми. Беше изключително трудно. Малко пространство, вечна липса на пари и храна, и постоянните плачове на малките ми братя. Когато тръгнаха на детска градина, нещата станаха малко по-лесни, поне аз успявах да си напиша домашните. В детската градина често бъркаха майка ми с баба на тризнаци – вечната умора бе оставила своя отпечатък върху лицето ѝ.

Баща ми никога не ни посети, нито пък ни помогна, а неговите близки също ни изтриха от живота си. Майка ми беше отчаяна, загубила всякаква надежда, че някога отново ще се омъжи. Но съдбата имаше други планове за нея.

Един ден, докато разхождахме братята ми в парка (аз винаги помагах), майка ми седеше тъжно на пейката. Един мъж минаваше и спря до нея.

– Защо толкова красива жена е тъжна?

– Господине, какво искате?

– Мога ли да се запознаем? Или сте омъжена?

– Не съм, но имам четири деца, три от които сега си играят в пясъчника.

Тя стана и отиде към братята ми, опитвайки се да избегне разговора.

Но съдбата си знаеше работата. Следващия път отново го срещнахме, после пак. Той не се отказа да я ухажва. Майка ми най-накрая се отпусна и започнаха да си говорят и да се смеят заедно в парка. Една нейна приятелка дори ѝ предложи да гледа децата, за да може майка ми да отиде на среща с него. Само четири месеца по-късно той ѝ предложи брак! Разбира се, всички подкрепихме майка.

Нашият втори баща не беше богат, но беше човек със златно сърце, който не се уплаши да приеме жена с четири деца. Сега са заедно вече 12 прекрасни години! Мога с чиста съвест да кажа, че той е най-добрият баща, когото можехме да имаме. Носеше майка ми на ръце, а към нас се отнасяше като към свои собствени деца. Той ни отгледа всички, беше до нас през годините, докато майка ми работеше за скромна заплата. Всяка вечер ни четеше приказки, а в неделя ставаше рано, за да прави палачинки, докато мама спеше по-дълго. Да, такива мъже наистина съществуват!

Източник: zajenata.bg