Тайният патрон на Зуека в Испания: Кой е братовчедът, който му отвори вратите на изкуството?

Васил Василев – Зуека не е сам в новото си начало под испанските слънца. Зад успеха му при установяването в Испания и първите смели стъпки на арт пазара стои „силно рамо“ – неговият братовчед Станимир Стоянов, по известен сред сънародниците си като Мирката.

Бизнесмен с душа на творец

Станимир е личност, която вдъхва уважение. Успешен бизнесмен, той е успял да съчетае прагматизма с изкуството, живеейки в красива хасиенда в Комендат Валенсиано заедно с жена си Пепа Борджес и децата си. Освен с бизнеса, Мирката е майстор на малката пластика, любител на риболова и земеделието, превръщайки градината си в истински рай от зеленчуци и маслини.

Пътят към испанските галерии

Именно Станимир е човекът, който протяга ръка на Зуека, помагайки му не само да намери дом, но и да се свърже с влиятелни арт колекционери и дилъри. Така актьорът-художник успява по-лесно да се фокусира върху живописта си и да навлезе в местната творческа среда.

Връзката между двамата е повече от роднинство – това е споделен творчески дух. Докато Зуека се изразява чрез платното, Станимир създава модернистични пластики от неочаквани материали – вериги, гайки и части от машини, превръщайки индустриалния скрап в изкуство. Общата им страст е образът на Дон Кихот, който и двамата интерпретират в своите творби.

Гостоприемство и творчески принципи

И двамата братовчеди са известни с топлото си посрещане на българи в Испания. Мирката ги развежда в ателието си и ги изпраща с домашни дарове от градината, докато Зуека ги черпи с авторската си супа с мляко и мед, в компанията на своя верен дакел Кариньо.

Зуека обаче е категоричен, когато става въпрос за изкуството. Неговият съвет към купувачите е ясен: картината трябва да се избира заради съдържанието и емоцията, а не за да пасва на интериора на стаята. За него всяко платно е като изкачване по стълба – дълъг процес на преработка, докато не бъде достигната последната стъпка и подписът не бъде поставен.

Тази история е доказателство, че подкрепата на близките е най-ценният капитал, когато човек реши да започне всичко отначало в чужбина.

Източник: zajenata.bg