След „Магазини за хората“ създават и държавни публични домове

След Магазините за хората – създават и държавни публични домове. Новите обекти ще бъдат разкрити в столицата и всички областни центрове. Сградите ще бъдат обновени, обзаведени… с вкус. Ще се спазват всички здравни и етични норми.

Стефан МИНЧЕВ

На подиума в Пресцентъра на Министерски съвет цареше тишина. Въздухът бе толкова сгъстен, че можеше да се реже с нож от кетъринга, но кетъринг днес нямаше. Само едно пластмасово шише с вода, оставено неловко до микрофона.

Говорителят на правителството стоеше пред камерите с лице, което напомняше на кандидат-студент, хванат с пищов. Той се прокашля, после отново, този път по-отчаяно, и заговори:

– Уважаеми представители на медиите, дами и господа, драги зрители…Гласът му беше толкова пресъхнал, че първите четири думи изскърцаха като неомаслени панти на врата към Ада.

– Във връзка с динамичната икономическа обстановка и неотложните нужди на населението, Министерски съвет взе решение… Той замълча, погледна над очилата и пое въздух като човек, който се готви да скочи от скала. – …да открие мрежа от държавни публични домове на територията на страната.

Настъпи тишина. Журналистите сякаш бяха изчезнали. Само едно бззззз от микрофон разцепи пространството като муха в час по химия.

– След успеха на веригата „Магазин за хората“ ЕАД, където стоки от първа необходимост достигат потребителя с…ъъъ… умерена надценка и родолюбив маркетинг, правителството реши, че е крайно време… – говорителят се замисли. – …че е настъпил моментът да отговори и на други… обществени потребности.

Той се усмихна, ала това беше онази усмивка, която обикновено се появява по лицето на човек, който е забравил къде е паркирал, но помни, че колата има газова уредба.

– Държавата трябва да бъде там, където народът се нуждае от нея – изрече го с апломб, но веднага добави, – разбира се, в регламентирани рамки. Ръката му потрепна, докато разгръщаше листата пред себе си.

– Новите обекти ще бъдат разкрити в столицата и всички областни центрове. Сградите ще бъдат обновени, обзаведени… с вкус. Ще се спазват всички здравни и етични норми. Служителките ще преминават редовни медицински прегледи, ще им се плащат осигуровки, ще им тече трудов стаж и ще могат да се пенсионират по общия ред.

Някой от журналистите изпуфка. Не беше ясно дали от възмущение или бе сдържан смях.

– Осигуряваме справедливи цени и колективен трудов договор. Работното време ще бъде гъвкаво, като се предвижда нощна смяна с добавка към заплатата. За най-уязвимите групи от населението ще има отстъпки – пенсионери, многодетни бащи… На втория ред една жена задави смеха си в бележника.

– Всеки клиент ще получи фактура с ДДС и може да остави отзив в електронната платформа “Е-Нежност”, която ще бъде интегрирана към Националната система за обществено мнение. Вече никой не дишаше. Сякаш цялата зала бе задържала въздуха си в колективно притеснение за психическото здраве на говорителя.

– Това е поредна стъпка към модерна, социално ангажирана и човечна държава! – гласът му трепереше, но в него се усещаше и нещо друго – нещо между истерия и надежда.

– Защото… държавното е по-добро!

Той удари с длан по катедрата, остави документите, направи поклон, рязък завой и буквално изхвърча от залата. Журналистите надаваха гласове, вдигаха ръце, но микрофонът остана сам.
*
Пет минути по-късно, на улица „Дондуков“, няколко минувачи зяпнаха, когато видяха човек в скъп костюм да излиза от сградата на Министерски съвет. Очите му бяха разширени, лицето – озарено. Свали си вратовръзката като въже от бесило, метна я върху кофа за боклук. После дойде ред на сакото.

– Държавното е по-доброооо! – извика той и хукна по тротоара, смеейки се налудничаво./флагман