Сълзи за „Неразделните“: Лили Иванова губи последната жива връзка с началото на своя път

Една епоха в българската музика тихо си отива. С тъга се споделя, че е починал Александър, известен като Сънди – последният оцелял музикант от първия състав, с който Лили Иванова започва своя възход към славата. Тази тъжна вест е споделена от легендарния пернишки шоумен и импресарио Людмил Стаменов, по-известен като Люстам.

Сънди беше клавирист в групата „Неразделните“. Заедно с него младата Лили прави първите си стъпки пред публика, дълго преди да се превърне в примата на българската естрада. Люстам, който е бил съсед на музиканта в Перник, споделя, че с неговото сиLatest си отива и последното живо свидетелство от онези ранни години.

От болничната стая до миньорските сцени

Спомените ни връщат в началото на 60-те години. Тогава бъдещата звезда не живее в блясъка на светлините, а работи като медицинска сестра в гинекологичното отделение на болницата в Перник. Музиката обаче е нейната истинска страст.

В почивните си дни тя излиза на участия с „Неразделните“. Вместо луксозни зали, сцената им е било помещението към местния рудник, известно като „Чакалнята“. Там, след тежката смяна, миньорите са се наслаждавали на гласа на младата певица, която постепенно става едно от най-обичаните лица на тези вечери.

Люстам – пазителят на забравените истории

Людмил Стаменов е човекът, който помни всичко. Като 17-годишен младеж в Перник, той наблюдава отблизо раждането на легенди. Кариерата му е разнообразна – от фокуси и дискотеки до мениджмънт на известни групи по време на социализма.

Той разказва и за началото на Васил Найденов след раздялата му с „Диана Експрес“. Именно Люстам му помага да намери барабанист от Благоевград, за да сформира новата си група. По това време Найденов вече е забелязан с песента от филма „Адаптация“, но голямата слава е все още далечна мечта.

Един от най-трогателните спомени на Люстам е за скромността на бъдещата звезда. Той си спомня как младият Васил Найденов, при хонорари от около 25 лева на участие, е сушил мокрите си чорапи върху парното в Младежкия дом в Перник. Тогава не е имало луксозни гримьорни, а само чист талант и огромно желание за успех.

Смъртта на Сънди е символична. С него си отиват и историите, които не се намират в официалните биографии, но които изграждат истинския лик на нашата музикална история.

Източник: zajenata.bg