Последната симфония на Ицо Петрофф: Живот между слава, самота и непоклатима страст

Смъртта на емблематичния рок музикант Ицо Петрофф изненада мнозина. До последния си дъх той поддържаше духа си буден, обсъждайки нови издания на книгите си – свидетелства за бурния български шоубизнес и личните му борби.

През последната година от живота си, белязан от влошено здраве и семейни премеждия, музикантът намери убежище в Дома на ветераните на културата и изкуствата в столичния квартал „Захарна фабрика“. Един достоен край за един живот, отдаден на изкуството, но и измъчван от суровата действителност.

Христо Петров, известен като Ицо Петрофф, е роден на 9 януари 1952 г. в София. Завършил Консерваторията, той остави своя отпечатък върху българската музикална сцена, участвайки в престижни фестивали като „Златният Орфей“ и „Песен за Варна“.

Битката със здравето: Мракът погълна зрението му

Съдбата нанесе тежък удар върху Ицо Петрофф. Тежък диабет прогресира до загуба на зрението му – причина, която го откъсна от активния обществен живот и присъствието му в социалните мрежи, където преди често изразяваше мнение по музикални и социални теми. Въпреки физическите ограничения, духът му не се пречупи. Той продължаваше да се интересува живо от пулса на музикалния свят у нас и зад граница.

Негови близки свидетелстват, че до края си Ицо Петрофф копнеел за сцената и за приятелите, които с годините ставали все по-малко. Ехото на минали концерти и споделени моменти кънтяло в душата му.

Десетилетия на грижи: Една лична драма

Значителна част от живота на музиканта е белязана от безрезервна грижа за семейството му. Близо десет години той бдял над болната си майка, Иванка Милкова – прочута модистка, обличала артисти от операта и оперетата. След нейната смърт, тежка болест сполетява и сестра му Жана Христова.

Петрофф посвети още пет години от живота си, за да се грижи за сестра си, страдаща от остеопороза, Паркинсон и рак на гърдата. „Пет години гледах сестра ми на легло,“ разказваше той приживе, изпълнявайки всяко нейно желание до последния ѝ дъх. Нейната загуба го остави осиротял, удвоявайки тежестта на самотата.

Без дом и сам: Предателството на съдбата

След смъртта на сестра си, съдбата му нанася поредния жесток удар. Докато се грижел за майка си, Ицо прехвърлил своята част от наследственото жилище в Подуяне на сестра си с надеждата за подкрепа от нея или децата ѝ. Но след кончината ѝ, имотът преминал към наследниците, а отношенията му с племенниците му се влошили, оставяйки го без дом.

Лъч надежда в мрака: Помощта от приятели

Новината за тежкото положение на музиканта достигна до Съюза на българските музикални и танцови дейци. Сред първите, протегнали ръка, бе композиторът Кирил Икономов. Именно той съдейства за настаняването на Ицо Петрофф в Дома на ветераните, посещавайки го редовно и подпомагайки го в ежедневието.

Рок пионер и бунтар: Наследството на Ицо Петрофф

Ицо Петрофф остава в паметта ни като ключова фигура на българската рок сцена от началото на 90-те. През 1991 г. той създава група „Татко Кристофър“, а по-късно е и основател на „Арт рок център“. Сред проектите му е и трогателната инициатива „Три дами ни гледат от небето“, посветена на Леа Иванова, Паша Христова и Зорница Попова.

Откровения и скандали: Един живот без задръжки

Музикантът беше известен с откровеността си. Той остави след себе си шест книги, пълни с лични истории и отношения с видни личности от музикалните, артистичните и спортните среди. Ицо Петрофф бе един от малкото, осмелили се открито да говорят за бисексуалността и хомосексуалните си връзки, включително два брака и дъщеря, живееща в Германия.

Той не криеше проблемите, с които се сблъсквал по време на социалистическия режим заради своята сексуална ориентация – ограничения на изявите в БНТ и БНР, прекратявани турнета. Винаги е настоявал за повече толерантност и е критикувал страха от обществена реакция.

Последни акорди: Мечти до края

Най-тъжната част от края на неговия път е, че Ицо Петрофф до последно живееше с планове за бъдещето. Приятелите му разказват, че е говорил за нова книга, посветена на артистични истории. Не се вълнувал от материални трудности, а от липсата на сцената и на онези, с които е споделял музиката си. Ицо Петрофф си отиде, оставяйки след себе си живот, изтъкан от музика, смели признания, лични трагедии и години на борба, но винаги верен на себе си.

Източник: zajenata.bg