От данъчен товар до национално признание: Историята на десятъка от 1840 г.

На 18 април 1840 година българите се сблъскват с ново финансово предизвикателство – започва плащането на десятък към султана. Този исторически факт създава любопитен паралел с съвременните времена, когато често се подчертава, че настоящият подоходен данък от 10% е един от най-ниските.

Решението за тази данъчна реформа идва от Високата порта с една основна цел: попълване на държавната хазна, за да се покрият разходите на раздутата османска администрация. За да бъде процесът бюрократично ефективен, се въвежда унификация на десятъка, което води до масово описване на имуществото и доходите на българското население, както и на останалите народности в империята.

Десятъкът не е ново явление, а един от основните данъци, които българите плащат от Средновековието чак до началото на XX век. Съгласно него, селяните са облагани с една десета част от земеделските си продукти и дребния домашен добитък. Макар основно да е бил натурален данък, в определени периоди на развитие на българската държава той е събиран и в пари.

След падането на България под османска власт този данък се запазва под името „юшур“, обхващайки всички земеделски произведения. Дори след Освобождението той продължава да бъде събиран и е утвърден като важен приходоизточник чрез Закона за десятъка от 1880 г.

Интересното е, че данъчната реформа на Османската империя косвено подкрепя борбата на българите за собствена екзархия и църковна независимост от Вселенската патриаршия. Тази дългогодишна борба завършва успешно на 28 февруари 1870 г., когато султан Абдул Азис издава указ за създаването на Българската Екзархия.

Съгласно фермана, в Екзархията се включват всички области, в които християнското население пожелае да премине под нейна духовна власт. По този начин Османската империя официално признава пред света българската нация и определя нейните етнически граници, което прави българската нация международно правно призната.