Опасното привикване: Кардиохирург разкрива коварния ‘тих убиец’, който живее в нас

Често мислим, че най-големите заплахи за здравето са вредните навици, неправилното хранене или токсините в околната среда. Но според известния кардиохирург д-р Джереми Лондон, съществува нещо много по-коварно – моментът, в който просто свикваме с даден здравословен проблем и преставаме да му обръщаме внимание.

Когато симптомът се превърне в „нормалност“

Д-р Лондон, който разполага с над 25 години опит в сърдечно-съдовата хирургия, нарича самоуспокоението „истински тих убиец“. Той не говори за конкретна медицинска диагноза, а за опасното поведение, при което човек игнорира важните сигнали на собственото си тяло.

Задухът, постоянната умора, главоболието или хроничната болка често се превръщат в част от ежедневието ни. Когато едно усещане се повтаря дълго време, ние спираме да се тревожим, но фактът, че сме свикнали с него, не означава автоматично, че причината е безобидна.

Капаните на старите лекарства и забравените изследвания

Хирургът подчертава и два други критични момента. Първият е продължителният прием на медикаменти без периодична оценка. Въпреки че терапията не трябва да се променя самоволно, е жизненоважно периодично да се обсъди с лекар дали лекарствата все още са необходими и в същата доза, особено с напредването на възрастта.

Вторият капан са отклоненията в лабораторните резултати. Понякога една стойност извън нормите остава на заден план, защото сме престанали да мислим за нея, вместо да се направи препоръчаният контролен преглед. Точно тук се проявява самоуспокоението – липсата на действие не защото проблемът е решен, а защото вече сме го приели за даденост.

Страхът от промяната срещу здравето

Според д-р Лондон, много хора остават в познати, но вредни ситуации, защото промяната изглежда по-страшна от познатото неудобство. Този механизъм на адаптация може да се появи не само в медицината, но и в работата и личните отношения.

Профилактиката не означава хаотични изследвания за всичко, а индивидуален план с личния лекар. Най-важното е да не позволяваме на рутината да ни убеди, че нерешеният проблем вече не е проблем. Понякога една малка крачка – записване на час за преглед, повторение на изследване или честен разговор със специалист – може да бъде от решаващо значение за живота ни.

Източник: zajenata.bg