Аз съм онази жена, която завинаги плени сърцето му. Аз съм стандартът, по който се измерват всички останали – бивши и бъдещи. Донесох му щастие, каквото никой друг не може да му предложи, и оставих отпечатък, който няма да избледнее. Всичките му изблици на гняв са просто прикрит вик за липсата ми, а всяка целувка, която дава на друга, е само опит да преоткрие моите устни.
Когато го питаш как е, той не ти казва истината. Той мълчи, защото не може да признае, че без мен нищо не е наред. Докато те гледа, той сравнява очите ти с моите, които някога сияеха от искрена любов. Дори когато харчи средства за теб, трябва да знаеш, че най-ценното – сърцето му – вече беше дадено на мен.
Ти се усмихваш с омраза, но се запитай – защо още не спира да мисли за мен? Ти си просто поредната в списъка, временен заместител, който не може да ме измести. Аз съм се врязала в живота му чрез спомени, които никой не може да изтрие. Аз съм жената, чието име всички знаят, и сянката, от която всяка следваща тайно се страхува. В края на краищата, ти коя беше?
Източник: zajenata.bg
Be the first to comment on "Неповторимата: Защо всяка друга е просто сянка на спомена за мен"