На 16-годишна възраст Мара е продадена от баща си и майка си на турския султан, който имал 30 момчета в харема си

Народната песен разказва, че в детството си е страдала от тежко заболяване и че баща ѝ, от благодарност към Бог и стареца Йоаникий за чудотворното изцеление, построил манастир, наречен Девичин, на името на изцелената девица.

Народният поет отбелязва, че Мара е била много красива, че „няма по-красива във всичките седем влашки кралства и в цялата турска империя“.

След като се възкачва на сръбския трон, деспот Джурадж се съгласява със съпругата си Йерина, че за да защитят интересите на страната, ще я омъжат за турския султан Мурат II.

Султан Мурат II Снимка: The Picture Art Collection / Alamy / Profimedia

Така Мара ще стане втората сръбска принцеса, изпратена в харема . Първата е нейната пралеля, принцеса Оливера Лазаревич , дъщеря на княз Лазар и принцеса Милица, съпруга на султан Баязит I.

Зестрата като десетгодишен данък

Едно от условията за сключване на нов мир с османците е било бракът на дъщерята на Джурадж, Мара, със султан Мурат II и заминаването ѝ в харема.

Джурадж и Йерина трябвало да съберат огромна зестра – 600 000 дуката, което било повече от десетгодишния данък, който Бранкович плащал на турците от 1428 г. насам. Те се женят през 1436 г. и Мара е втората и последна омъжена съпруга на Мурат II, който преди това се е оженил за Халима.

Според оценките, Султанът бил с 13 до 16 години по-възрастен от Мара. Когато се оженили, той е бил на 32, а Мара е била между 16 и 19 години.

За разлика от Оливера, Мара нямала късмет в брака си с османския господар, главно защото той предпочитал мъжете.

„Няма съмнение, че Мурат II е бил най-малкото бисексуален, ако не и хомосексуален, който е имал сексуален контакт с жени само дотолкова, доколкото е било необходимо, за да остави потомство“, казва историкът Никола Гилжен, автор на книгата „Две сръбски султании: Оливера Лазаревич (1373-1444) и Мара Бранкович (1418-1487) – Две биографии като принос към историята на сръбско-османските отношения 1389-1487“.

Историческите записи разказват, че Мара не е успяла да спечели любовта и привързаността на съпруга си, независимо от красотата си, а бележките на френския пътеписец Бертрандон дьо ла Брокиер за Мюрат II казват: „След като пие, той намира най-голямо удоволствие в жени и малки содомски момчета и има 300 или повече жени и 25 или 30 момчета, които са постоянно с него, по-често от съпругите му.“

Стоян Новакович (1893) пише, че Мурат е имал „пристрастие към содомската заблуда и поради тази причина е държал 25-30 момчета“.

Снимка на Мурат II : Роланд и Сабрина Мишо / akg-images / Profimedia

Мурат ослепил братята на Мара.

Мара, подобно на Оливера, не можела да направи много за Сърбия, защото нямала същия статус в османския двор като по-голямата си братовчедка. Тя била напълно пасивна дълго време, до 1441 г., когато султан Мурат издал заповед да бъдат ослепени братята ѝ Гргур и Стефан, които били в османски плен.

Мара, за съжаление, не успяла да ги спаси от ужасната им съдба. А именно, султан Мурат искал да изпълни молбата ѝ, но присъдата била изпълнена незабавно, така че пратеникът със заповедта да не се изпълнява присъдата закъснял.

Мара, подобно на пралеля си Оливера, останала последователна в християнската си вяра и нямала деца с Мурат II. Не е известно със сигурност дали тя, подобно на Оливера, е претърпяла хирургична процедура, която е трябвало да предотврати бременност. Фактът, че не се е реализирала като майка обаче, ѝ се върнал чрез голямата признателност и уважение от страна на наследника на Мурат, Мехмед II Завоевателя.

Tuba Bujukustun като Mara Branković Снимка: Netflix / Everett / Profimedia / Profimedia

Мехмед II Завоевателят уважавал мащехата си

Близостта и взаимното уважение между Мехмед и Мара ще излязат на преден план от времето на завръщането на Мара в Сърбия след смъртта на Мурат, чак до смъртта ѝ през 1487 г. През този период много историци смятат, че Мара е сред най-влиятелните жени в Европа.

Султан Мехмед „уважавал императрица Мара като своя майка, изпълнявайки желанията ѝ“, пише граф Бранкович в своите „Хроники“. След смъртта на Мурат, през 1451 г., Мехмед позволил на мащехата си да се върне в Сърбия, давайки ѝ зестрата си – областите Топлица и Дубочица.

Мара е можела да стане византийска императрица, но е отказала предложението за брак на Константин XI Палеолог, който е бил бездетен вдовец. Тя е отхвърлила ухажора, заявявайки, че се е заклела никога повече да не се омъжва.

Мара Бранкович Снимка: Historic Images / Alamy / Profimedia