Ерудиран, чаровен и с неоспорим талант – Кристоф Валц е доказателство, че истинският успех няма краен срок. На 70 години той е в разцвета си, макар световното признание да дойде в зряла възраст, когато косите му вече са побелели.
Светът го запозна с дяволското му превъплъщение в „Гадни копилета“ на Куентин Тарантино, което му донесе първия „Оскар“, а след това го видя и в ролята на добрия герой в „Джанго без окови“, наградена с още една статуетка. Но пътят до върха не е бил устлан с рози.
Преди световната слава Валц преминава през десетилетия на застой и поредица от посредствени роли. Някои от тях е приемал по принуда, защото алтернативата според него е била „някоя много дълбока река и тежък камък на шията“ – думи, които носят тъмен оттенък на миналото му и борбата му за оцеляване в професията.
Днес, когато вече е вкусил славата, актьорът е честен относно желанието за признание. Той отрича мита за „бохемния творец“, който живее единствено за изкуството, определяйки идеята за чистото изкуство като буржоазна заблуда. Според него дори велики като Пикасо и Моцарт са знаели стойността на признанието, което е заложено в самата човешка природа.
Източник: life.dir.bg

Be the first to comment on "Кристоф Валц на 70: Между сенките на миналото и блясъка на Оскарите"