Край на „фабриката за лъжи“: Планът на Петер Мадяр за свободната преса в Унгария

В напрегнат ефир в студиото на унгарската обществена телевизия M1, Петер Мадяр се сблъска директно с главната редакторка на медията. Разговорът подчерта дълбоката пропаст между текущото състояние на медиите в страната и визията на бъдещия премиер.

Според анализа на германската медия АРД, обществената телевизия в Унгария отдавна е престанала да следва журналистическите стандарти. В продължение на 16 години правителството на Виктор Орбан систематично я е превръщало в инструмент за пропаганда, който ефективно изолира опозицията.

Мадяр не спести критиките си, припомняйки, че дълго време е бил лишен от достъп до екрана, въпреки статута си на лидер на най-голямата партия. Той бе категоричен: целта му е „фабриката за лъжи“ да бъде закрита, а на нейно място да се изгради система, гарантираща независимо, безпристрастно и обективно отразяване на събитията.

Един от основните въпроси е как точно да се постигне това. Докато някои предложения включват временното спиране на новинарските емисии, докато не бъдат въведени нови стандарти, експерти като професор Габор Поляк смятат, че това е юридически трудно. По негово мнение, единственият ефективен път е пълното закриване на сегашните структури и изграждането им от нулата.

Урокът може да бъде извлечен от Полша, където правителството на Доналд Туск успя да реформира обществените медии след управлението на дяснопопулистката партия „Право и справедливост“. Там се използва специален правен механизъм чрез назначаване на синдици, което позволи бърза смяна на ръководството и връщане към свободния журналистизъм.

В Унгария пътят може да бъде по-лесен благодарение на възможността за конституционно мнозинство от две трети в парламента. Това би дало на Петер Мадяр власт, с която Туск не е разполагал, позволявайки му да въведе напълно нов, прозрачен медиен закон и да реформира изкривения рекламен пазар.

В заключение, Мадяр обеща да действа стриктно според закона, но не скри и остротата на своите при PNP. Той припомни, че медийният контрол на Орбан след 2010 година е нещо, за което дори диктатори от Северна Корея или Гьобелс не биха могли да помечтаят.