В съвременния свят, dominated от смартфони и безкраен поток от информация, се сблъскваме с един тревожен парадокс. Въпреки че комуникацията с другите никога не е била толкова лесна, милиони хора изпитват дълбоко чувство на изолация. Тази самота често надхвърля рамките на простото липса на компания и придобива екзистенциални измерения, при които човек се чувства напълно сам, дори когато е заобиколен от много хора.
Специалистите подчертават, че продължителното усещане за липса на емоционална близост не е просто тема за размисъл, а сериозен психологически феномен. То може да се превърне в рисков фактор за развитието на депресивни състояния, тревожност и дори да повлияе негативно на физическото здраве.
Психиатърът Александър Мещеряков разграничава обикновеното усещане за самота от т.нар. „тотално самотничество“. Това състояние няма нищо общо с броя на приятелите в социалните мрежи или контактите в телефонния imenik. То е вътрешното усещане за съществуването на невидима стъклена стена, която разделя индивида от останалите. При тоталното самотничество човек може да бъде заобиколен от колеги и близки, но въпреки това да се чувства невидим, неразбран и неспособен да изгради истинска, дълбока емоционална връзка с околните.
Източник: life.dir.bg
Be the first to comment on "Изолирани в тълпата: Кога самотата става опасна за психиката ни?"