Иван Христов: „Ирина е първата ми истинска и единствена голяма любов“

„Ирина е първата ми истинска и единствена голяма любов“, признава Иван Христов в новия брой на „Супер магазин“. С дуетната му половинка от 40 години – Андрей, разказват за работата, семейния живот и децата.

„Буквално мога да кажа, че Ирина ми спаси живота. Ако не беше до мен, почти съм сигурен, че нямаше да съм жив“.

Любовта, която не те пречупва, а те изгражда – така я описва той.

„Изключително хубаво е, когато намериш човека, заради когото намираш смисъл да се промениш. В този ред на мисли това не са компромиси, а израстване. Отдавна сме сгодени. Имахме една много емоционална церемония в храм в Барселона пред Андрей, Нико (Тупарев) и жена му. Реално все още нямаме нито граждански, нито църковен брак, така че той предстои“.

До него, с типичното си чувство за самоирония, Андрей прави рязък завой в тона: „Един момент – а вече 10 години съм с жена ми.“ Смее се, но казва нещо съвсем сериозно. Признава, че е имал време да изживее онова, за което „всеки мъж си мечтае – тайно или на глас“.

„Сега има доста по-ниска опасност да се облека от глава до пети в Dsquared, да си купя порше и да тръгна по дискотеките“, усмихва се Андрей.

За своя син Васил и дъщеря си Дара Андрей казва с усмивка: „За моя огромна изненада – няма ревност. Грижовен трудно може да бъде дори към себе си, но е много любвеобилен и не е егоистичен.“ Най-важното за него е друго – начинът, по който синът му се отнася към сестра си. „Това ми показва, че ще бъде добър човек.“

Иван добавя още един пласт към тази семейна картина. Децата им растат заедно, макар и с разлика във възрастта. „Най-малкият ми син Самуил е на 10 и е батко на Васко. Много са сладки – моят е рус, а аз съм черен; Васко е тъмен, а Андрей е русоляв. Хората често се объркват кое дете на кого е.“

Иван и Ирина са решили нещо, което малко родители наистина спазват: децата да избират сами пътя си. Ава вече е в Нидерландия, Спас е в България, Верджиния гледа към Италия, а Самуил вероятно ще поеме към консерваторията.

Андрей мисли в същата посока.

„Ще бъда щастлив синът ми да учи, където пожелае – дори в чужбина. Ще се радвам, ако се върне, но изборът ще е негов.“ За него това не е просто лична позиция, а принцип, който защитава и публично. Без натиск, без задължения – само възможности. А дъщеря му? „Още е с памперси“, казва той и за момент оставя бъдещето настрана.