Иран в капана на войната: Глад, бедност и икономически колапс

Сянката на войната обгръща над 93 милиона души в Иран. След шест седмици на конфликти, страхът от загуба на работа и недоимъкът се превръщат в ежедневие за стотици хиляди работници, докато производството в ключови сектори е напълно парализирано.

Ситуацията се влоши значително след провала на мирните преговори в Пакистан, което доведе до налагането на блокада на Ормузкия проток. Тази мярка цели да отреже приходите от износ на нефт и да спре таксите от преминаващите кораби, но в резултат на това до иранските пристанища вече не стигат жизненоважни стоки.

Ударът върху работническата класа

Най-тежката тежест на конфликта носят обикновените хора – работниците, преподавателите и тези, заети в неформалния сектор. Според синдикалист в изгнание, Исмаил Абди, затварянето на фабрики и работилници оставя надничарите и хората на договор в състояние на борба за оцеляване.

Икономиката на страната, която и без това е изтощена от корупция и санкции, е в катастрофално състояние. Предварителните оценки на правителството сочат щети в размер на около 229 милиарда евро, като реалният мащаб на разрушенията в индустриалния сектор все още не може да бъде точно изчислен.

Промишлен колапс и милиардни загуби

Един от най-тежките удари е нанесени върху „Мобараке Стийл“ в Исфахан – гиганта в производството на стомана. След серия от удари по съоръженията, компанията прекрати дейността си. Тъй като стоманата е критична суровина не само за военни цели, но и за автомобилостроенето, строителството и производството на електроуреди, това предизвика верижна реакция от спиране на работа в десетки други фирми.

Хиляди служители, включително над 10 000 работници на надница, останаха без доходи. До скоро Иран бе сред десетте най-големи производители на стомана в света, но днес този сектор е в руини.

Подобна съдба сподели и нефтохимическата промишленост в центрове като Махшахр. Над 30 000 души там са загубили работата си или са с намалени заплати. Експерти предупреждават, че възстановяването на тези съоръжения ще отнеме поне две години, което е почти невъзможно при сегашните санкции и липса на достъп до чуждестранни технологии.

Крах на модерните услуги и човешка трагедия

Кризата обхвана и секторите за дигитални услуги. Платформи за транспорт, подобни на Uber, функционират трудно, тъй като хората нямат средства да пътуват. Блокадата на интернет доведе до загуба на препитание за хиляди програмисти, автори на съдържание и фрийлансъри, които сега се опитват да се върнат към и без това слабия традиционен пазар на труда.

Зад икономическите цифри стои огромна човешка трагедия. Данни от правозащитни организации сочат, че в периода от 28 февруари до 8 април са загинали 3636 души, като сред тях са 1701 цивилни, включително поне 254 деца. Социалната цена на войната става все по-висока, докато населението остава забравено от политическите лидери.