Цяла България гледа „Капките“ заради Иво Димчев

Вече четвърти понеделник Иво Димчев дава уроци в „Като две капки вода“ по Нова телевизия. Учи ни на неочаквани неща.

Първо, че може да си фрапиращо различен, но това обикновено означава, че се открояваш, а не че пречиш. Второ – че патриотизмът и дълбоката емоция, свързана с България, не е собственост на националистите и пишман патриотарите. Трето – талантът е това, което има значение, не сексуалността, не провокативната външност, не обвивката. Четвърто – че чалгата е долнопробно забавление. И още има, но всеки може да си ги открие сам.

Този изключително талантлив, необикновен и нестандартен човек се появи в едно от най-масово гледаните телевизионни предавания, за да накара всеки да погледне към себе си от нов ъгъл. Внезапно се оказа, че въпреки всеобщото заблуждение, абстрактният българин не мрази хората с различна сексуалност априори. Не прощава претенциозността обаче.

Абстрактният типичен българин не е против нестандартните неща, но не понася високомерието и снобизма, в които обичайно е облечено необичайното. Абстрактният стредностатистически българин може да се справи с манипулациите на ниво емоция, но не ги разпознава, когато му ги облекат в политически обещания.

И всичко това става ясно само от присъствието на един цветен, свободен и много талантлив човек в едно съвсем неелегантно шоу.

Преобразяването на Иво Димчев в Миле Китич беше поредната капка в „Капките“. Точно когато публиката беше абсолютно уверена, че той може да се превъплъти във всичко, певецът разкри, че има проблем със съдържанието на сръбската чалга „Плава циганко“ – не защото му е трудно да я изпее, а защото не бива да се пеят такива неща. Принципността в изкуството е рядка като бяла врана. И въпреки това или точно заради това реакцията на Димчев към всичко в образа на Китич в предаването „Като две капки вода“ от 9 март е толкова значима. И толкова лаконично точна.

„Ще потъна в простотията на всичко това. В най-хубавия смисъл на думата“, каза Димчев в интервюто си с Геро, преди да излезе на сцената.

Още преди да се появи в живото предаване, Иво Димчев заяви публично във Фейсбук, че му е трудно (и неприятно) да бъде Китич. После не се противопостави на самия себе си – подчерта отношението си многократно. Без да бъде груб и краен, Димчев успя да каже това, което всички знаем – чалгата (турбофолк в сръбската си версия) не е нещо, с което творецът трябва да се примирява, независимо дали е на сцена, или извън нея. И именно чалгата някак защитава анти-ценностите, които нараняват собствените ù носители.

„Циганин“ е грозна дума, която означава „мръсен аутсайдер“, не бива да я използваме, заяви пред милиони зрители певецът. Убедена съм, че много от тях ще си спомнят за това, когато се опитват да я кажат и поне ще намалят честотата на употребата ù. Само с една кратичка своя поява Иво Димчев успя да направи това, в което се провалиха десетки неправителствени организации. Дори ромът Азис не успя досега, а това уж трябваше да е една от мисиите на цялата му кариера.

Димчев разказва съвсем естествено за сексуалната си ориентация – без да се самоиронизира и самопринизява, както често правят хомосексуалните изпълнители (включително Азис). И това също е изключително ефективен начин да бъдат преодолени мислите на омразата срещу куиър хората, подхранвани дълго от псевдоконсерваторите. Въпреки грубите шеги на сценаристите и водещите на „Капките“, достойнството на Иво Димчев остава недосегаемо. И зрителят интуитивно, подсъзнателно дори разбира кое е доброто и кое – лошото в този „дуел“.

Звездата на „Капките“ – Иво Димчев с изповед: Продавах се за пари!

При това Димчев го прави кротко, незлобиво, неназидателно. Той се демонстрира такъв какъвто е – човек, който приема себе си разумно и осмислено, и някак подтиква останалите да правят същото. Наясно е какво му харесва и какво – не, при това през критериите на изключителния си талант. За него не е проблем да нарече чалгата „долнопробна“, както не е проблем да подмине долнопробния опит на Геро да го хване за задните части в пиянски скеч. Защото всичко е на мястото си – никой не може да те унизи, ако не го позволиш. Но трябва да покажеш къде свършва сянката и започва светлината. Можеш да го изпееш – винаги със собствения си глас, дори когато имитираш някой чужд.

Затова Иво Димчев е безспорната звезда на това не толкова безспорно шоу тази година. Той показа как може да се защитават ценности, без да се осъжда. И пародията на Миле Китич да се превърне в кротка и много успешна апология срещу това, което Китич олицетворява.

Площад Славейков