Ани и Марин Дриндолови дават приемен дом и любов на сирачета

Вече 13 години съпрузите следват благородната мисия за щастливо и спокойно детство на малчугани, лишени от родителска ласка

ДА ОБИЧАШ ОТ СЪРЦЕ И ДА СЕ ГРИЖИШ ЗА ДЕТЕ КАТО ЗА СВОЕ, МАКАР ДА НЯМАШ БИОЛОГИЧНА ВРЪЗКА С НЕГО, е движеща сила за Ани и Марин Дриндолови.

Съпрузите са от Велико Търново и оформят едно от първите приемни семейства в региона. Още в старта на държавната инициатива за настаняване на деца, лишени от родителска грижа, в домашна обстановка, те възприемат начинанието като кауза и с огромен ентусиазъм се включват в предоставянето на социалната услуга. Казват, че да чуват непрекъснато глъч на малчугани, ги прави щастливи и ги кара да се чувстват винаги млади.

Ани е на 57 години. Преди да стане приемна майка, работила като санитарка. Обгрижването на сирачета й носи благословията да чува думата „мамо“ всеки ден. Със съпруга си Марин имат собствен син, който е на 35 години и има висше образование по социална педагогика. Преди да станат приемно семейство, се допитали до мнението му и той приветствал идеята.

„Това беше една голяма мечта, която ни се сбъдна. Не го приемаме като работа, а като зареждане с позитивна енергия. Чувстваме се млади покрай децата и се радваме, когато дете, което сме отглеждали, поеме по своя път и си намери щастието“, казва Ани.

Дълго време се грижили за приемните деца в апартамента си в старата столица, но неотдавна се преместили в близко село.

Там си имат хубава къща с двор, където мъниците могат да тичат на воля и спокойствие. На чист възраст хлапетата растат здрави и щастливи, убедените са съпрузите. Казват, че имат играчки, които могат да стигнат за малчугани от 10 детски градини.

В момента в дома на Дриндолови е настанено момиченце на крехката възраст от 1 месец. Майката се отказала от бебето в родилното отделение и социалните служби веднага се задействали, за да осигурят на пеленачето сигурна и спокойна среда. Ани и Марин получили малката госпожица, когато била на 14 дни.

Сега грижите са свързани с хранене на всеки два часа, смяна на памперси, пеене на приспивни песни и разходка, когато навън времето е подходящо.

„Прекрасно е, когато получаваме бебета. Така можем да ги възпитаме от възможно най-ранна възраст. Имали сме още едно толкова малко дете, като то беше недоносено дори. Осиновиха го, когато навърши годинка“, сподели Ани.

Двамата с Марин поддържат връзка с всички деца, които са отглеждали. На тръгване им подарят диск със снимки и видеа от общия им живот. Разбира се, запазват копие и за тях, защото тези мили спомени топлят душите им.

„Чуваме се по телефона с всички деца. Пращат ни снимки. Виждаме как се превръщат в достойни млади хора, със стабилна ценностна система и кураж да следват мечтите си“, казва Марин.

Дриндолови са категорични, че ще продължат да се грижат за сирачета, докато имат сили. Съветват всички, които се колебаят дали да се насочат към приемната грижа, просто да го направят, защото това носи прекрасна енергия в дома и нов живот.

Галина ГЕОРГИЕВА / Борба

Снимка: авторката