Скромният идол и пророчеството на Ванга: Братовчедката на Гунди разкрива непознати спомени 55 години по-късно

Минаха повече от половин век от деня, в който България загуби две от своите футболни легенди – Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Трагедията край прохода Витиня през 1971 г. остави незаличима белега в сърцата на хилядите им почитатели, но за Мария Ташкова-Божанска, първа братовчедка на Гунди, той остава преди всичко жизненото и скромно момче от детството.

Момчето с парцалените топки

Преди славата и светлините на прожекторите, Гунди е бил просто палавно и енергично дете. Мария спомня с усмивка, че първите му топки са били ушити от парцали, изработени с любов от майка ѝ. Никой тогава не е подозирал, че този малкият футболист, играещ в кварталите „Орландовци“ и „Редута“, ще се превърне в национален символ и едно от най-големите имена в историята на българския спорт.

Патриотизъм и безусловна любов от феновете

Славата не е променила характера му. Мария го описва като изключително скромен човек, който е избягвал всякаква грубост на терена. Неговата преданост към България и любимия му отбор е била абсолютна. Когато чужди клубове от Италия са проявявали интерес, отговорът му бил категоричен: „Имам един отбор – Левски, и една държава – България! Аз не се продавам!“

Любовта на хората към него е била чиста и искрена. В епоха, в която не е имало скъпи рекламни договори, почитателите му са дарявали с това, което са имали. Мария разказва как багажникът на колата му често е бил пълен с кокошки и агнета – подаръци от обикновени хора в провинцията, които са искали просто да му покажат признателността си.

Скрит от почитателките и обикнат от света

Гунди е бил не само спортен идол, но и един от най-популярните мъже в страната. Един от най-забавните спомени на братовчедката му е от почивка на морето, когато легендата е дошъл при тях с необичайната молба да се скрие, защото почитателките във Варна са „полудели по него“ и са искали неговото внимание.

Популярността му е преминала границите на България. Бащата на Мария, работил с дипломатическия корпус, спомня как чуждестранни дипломати са определяли нашата страна като „страната на Гунди“, което е било най-голямото признание за неговия международен отзвук.

Трагедията, скоростта и пророчеството на Ванга

Зад блясъка на славата се крие и тъмната сянка на съдбата. Мария споделя за трите си посещения при пророчицата Ванга, която е казала стряскащи думи: „Гледам го как гори, как гори!“. Тези думи днес звучат като мрачно предсказание за фаталната катастрофа.

Относно конспирациите за смъртта му, Мария е категорична – това е бил нещастен случай, а не дело на Държавна сигурност. Тя спомня, че Георги е обичал високите скорости, а в деня на трагедията вероятно е имало технически проблем със спирачките на автомобила.

Най-тежкият спомен за нея остава погребението – море от черни хора, безкрайна скръб и хиляди граждани, пътували от цялата страна, за да изпратят своя идол. Тази масова скръб е останала като символ на мястото, което Гунди заема в сърцата на българите.

Днес Мария живее тихо, далеч от шума, но пази в сърцето си образа на момчето с парцалената топка, което България никога няма да забрави.

Източник: zajenata.bg