Скритата опасност на горещите нощи: Как 4 дни жега ни стареят с 9 и застрашават сърцето

През лятото терминът „тропична нощ“ стана ежедневие за мнозина. Това са тези тежки нощи, в които температурата не пада под 20°C, а при още по-екстремни стойности (над 30°C) говорим за „супертропични нощи“. Проблемът обаче не е само в дискомфорта при съня.

Когато нощният въздух остане горещ, тялото губи своя естествен прозорец за възстановяване, което води до хроничен топлинен стрес. Д-р Зорница Спасова предупреждава, че този ефект се натрупва с времето.

Защо тропичните нощи са опасни?

В нормална нощ тялото се охлажда, което позволява дълбок и възстановителен сън. При високи температури този процес се блокира, което води до:

• трудно заспиване и чести събуждания;
• повърхностен сън и хронична умора;
• засилено натоварване на сърдечно-съдовата система;
• раздразнителност и липса на концентрация.

Рискът от инфаркт расте значително

Данните от проучване на Клиниката по кардиология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ са тревожни. Анализът на над 7400 случая показва, че при минимални нощни температури над 18°C рискът от инфаркт е 3,7 пъти по-висок. Опасността не изчезва веднага с края на жегата, а често достига пик около третия ден.

Термостареене: 4 дни жега = 9 дни стареене

Една от най-шокиращите теми е т.нар. термостареене. Изследванията показват, че екстремната топлина ускорява биологичното стареене. Четири дни в гореща вълна могат да се асоциират с около девет дни ускорено биологично стареене. За тези, които работят на открито, този ефект може да достигне до 33 дни.

Тук не става въпрос за визуално стареене, а за промени в биологичните маркери, които показват натоварването на организма.

Градският „топлинен остров“

В големите градове бетонът и асфалтът поглъщат топлината през деня и я отдават през нощта, създавайки т.нар. топлинен остров. Това прави центровете на градовете много по-горещи. Решението е в повечето зелени насаждения и големи дървета, които охлаждат средата чрез сянка и изпарение.

Кой е в рисковата група?

• възрастни хора и малки деца;
• бременни жени;
• хора със сърдечно-съдови, бъбречни и метаболитни заболявания;
• работници на открито;
• хора, приемащи специфични лекарства или живеещи сами.

Как да се предпазим?

Ето няколко практически съвета за охлаждане на дома и тялото:

• Затваряйте прозорците и щорите през най-горещите часове;
• Проветрявайте рано сутрин или късно вечер;
• Пийте достатъчно течности, дори без чувство за жажда;
• Използвайте хладни душове и леки дрехи от естествени материи;
• Ограничете алкохола, кофеина и тежките мазни ястия.

Домашен трик: Поставете чиста калъфка за възглавница в плик във фризера за кратко преди лягане за първоначален комфорт.

Кога да потърсим лекар?

Незабавна помощ е необходима при обърканост, припадък, силно главоболие, повръщане или загуба на съзнание. До пристигането на помощта, пострадалото лице трябва да бъде преместено на хладно и активно охладено.

Източник: zajenata.bg