Александра Сърчаджиева премина през труден житейски път, белязан от дълбока липса на бащина подкрепа. Въпреки че е биологична дъщеря на Йосиф Сърчаджиев, родена от връзката му с Пепа Николова през 1983 г., актрисата никога не е усетила истинска близост с него.
Историята на Александра е низ от огорчения. След съдебно дело, заведено от майка ѝ, Йосиф Сърчаджиев официално е признат за баща, но въпреки това остава дистанциран през целия ѝ живот. Мнозина в артсредите смятат, че съпругата му, покойната режисьорка Райна Томова, е изиграла ключова роля в поддържането на тази студенина.
Дори след загубата на майка си Пепа Николова през 2006 г., Александра остава сама, без подадена ръка от родителя си. Тя неведнъж е споделяла, че за нея безразличието е било най-страшната форма на отхвърляне.
Една от най-покъртителните случки е случайната среща между двамата пред апартамент, в който се е снимал сериал. Сърчаджиев преминал покрай дъщеря си, без дори да я поздрави, което за пореден път подчертало пропастта помежду им.
Въпреки всичко, с времето и чрез своя моноспектакъл „На живо“, Александра намира сили да трансформира болката в прошка. Тя признава, че днес не изпитва гняв: „Не можеш да искаш някой насила да общува с теб. Прошката е най-великото нещо, тя носи спокойствие на душата“. Макар и днес да приема факта, че той не е част от живота ѝ, тя остава благодарна за самия дар на живота, който е получила.
Източник: hotarena.net
Be the first to comment on "Горчивата драма на Александра Сърчаджиева: Едно болезнено търсене на бащина обич"