Майката на 18-годишния Спас, загинал при катастрофа: Дарих органите на сина си, искам да открия на кого

Знам за тайната на донорството, надявам се тези, които живеят с органите на детето ми, да са добре 

„Знам за тайната на донорството, че не мога да знам при кого са отишли органите на сина ми, които дарихме. До ден днешен никой от тези, които ги получиха, и близките им не ни е потърсил. Искрено ми се иска да ги открия дотолкова, че да разбера дали са добре. Мисля си позитивно, че всичко е наред с тях. Ако решите – потърсете ни, искам да се запознаем.“

Така започва историята си пред „България Днес“ една почернена майка, която, вместо да изпрати сина си на абитуриентски бал, го изпраща в последния му път. 18-годишният Спас Спасов издъхва след катастрофа на кръстовище в Пловдив, а семейството му взима благородното решение да дари органите, за да спаси нуждаещи се, като така част от младия мъж продължи да живее.

Фаталният инцидент става в нощта на 25 срещу 26 октомври 2023 г. в Пловдив. „Мерцедес“, идващ с бясна скорост по бул. „Цар Борис III Обединител“, шофиран от Запрян Христев, връхлита върху друг „Мерцедес“, излизащ на булеварда от ул. „Граф Игнатиев“, в който се вози Спас.

Общо петима са пострадалите при инцидента. Трима от автомобила, който се движи по ул. „Граф Игнатиев“, включително Спас Спасов. И двама от колата, караща с превишена скорост по бул. „Цар Борис III Обединител“.

Ден след жестокото меле 18-годишният Спас почива вследствие на тежка черепно-мозъчна травма. Той е единствената жертва на автомелето.

Семейството на младия мъж взима благородното решение да дари органите му и да даде втори шанс за живот на хора в нужда. Такъв получават трима българи след донорската ситуация, реализирана от екип на университетската болница „Свети Георги“ в Пловдив, с координатор д-р Костадин Чифлигаров.

„Спас тренираше киокушин карате на стадион „Христо Ботев“ в Пловдив, спортист беше от 1-ви до 11-и клас. Казаха ни, че е идеален донор. Решихме единодушно да дарим органите – сърце, бъбреци и черен дроб“, споделя Деляна Спасова.

Още на следващия ден сърдечна трансплантация на 43-годишна жена е направена от медицински екип на болница „Проф. д-р Александър Чирков“ (Сега „Света Екатерина – б.а.). Екип на Военномедицинска академия извършва чернодробна трансплантация на 57-годишна жена, а медицински специалисти в болница „Лозенец“ присаждат бъбрек на 41-годишен мъж.

Тогава от здравното министерство и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ поднасят съболезнования към близките на младия мъж и изразяват благодарност и уважение за взетото в тежък за семейството момент благородно решение да спасят човешки животи.

Заради тайната на донорството майката на Спас не познава реципиентите и техните семейства, те също не са я потърсили, за да се запознаят. Близо две години след фаталния инцидент Деляна е готова за обратна връзка и среща. За да разбере дали всичко с реципиентите е наред. Да види и усети как и в кое тяло синът й продължава да живее. Нещо, което е изключително важно и ценно за всеки родител в нейната ситуация.

„Според автотехническата експертиза Алекс е карал бавно – при него се е возел Спас, а шофьорът на другия „Мерцедес“, ако е спазвал ограничението от 50 км/ч, са щели да се разминат и нямаше да се стигне дотук“, разкрива Деляна.

Изключително важни са показанията на момче и момиче, возещи се в колата убиец на Запрян Христев, който е подсъдим по делото.

„Казват го пред съда, че са направили забележка на шофьора Запрян да намали скоростта, защото натиснал газта. Той не е направил нищо. Когато е станала катастрофата, Запрян се е завайкал какво ще каже на баща му, защото мерцедесът е негов. Експертизата сочи, че Христев е карал с 94 км/ч“, споделя майката на покойния Спас и разкрива, че мъката й е убийствена.

Първото заседание по делото е през март 2025 г. Подсъдими са двамата шофьори на двата мерцедеса. През ден са насрочени заседания за изслушване на вещи лица и общо 12 свидетели. Автотехническата експертиза е готова цяла година по-рано, на разположение е и запис от общинска камера на фаталното кръстовище.

„Тръгнах с надежда за редовни заседания. Подсъдимите са си добре и присъстват, но започнаха отлагания заради болен и катастрофирал адвокат и съдебен заседател. Сега имаме нова дата – 10 октомври“, посочва Спасова.

Деляна не крие разочарованието си от мудното правосъдие.

„Системата буксува много здраво и нямам обяснение защо. Това е едно протакане, което не знам как да коментирам. Пълна подигравка! Като пострадали веднъж ни убиха с обаждането за Спас, сега съдебната система продължава агонията ни“, споделя майката на покойния 18-годишен мъж, който карал шофьорски курс и му предстоял изпит по кормуване след успешно взетите листовки.

„Масовата практика сочи, че такъв тип дела приключват с условни присъди. Това не е пътен инцидент, предизвикан от инфаркт или инсулт на шофьора, а съвсем умишлени действия на водача, който настъпва газта. Затова тези действия трябва да се отчитат като умишлени. Такива хора изобщо не трябва да шофират повече. Убил си човек, а си живееш спокойно на свобода. А след нашия случай колко още такива има… Всекидневно“, посочва още майката на покойния зрелостник.

Научава от класния ръководител на Спас

„Сутринта на 25 октомври 2023 г. си казахме със сина ми: „Довиждане, хубав ден и умната!“, преди да тръгне за училище. След работа се чухме, а в 21 ч. ми прати снимка с намерен изгубен телефон и ми каза, че чака собственика да му го върне“, разказва Деляна.

Жената си ляга, без да подозира, че това е бил последният й разговор със Спас.

„В 1:01 ч. класният ръководител на Спас ми се обади и ми каза, че е станала катастрофа и е в УМБАЛ „Св. Георги“. Звъннали му приятелите на Спас да му кажат, защото имали неговия номер, а не са могли да отключат телефона му, за да ни позвънят на нас. Това се случва 1 час по-късно. Униформените служители са видели лични карти, адреси, имена… Защо е трябвало чак един час по-късно да разберем какво се е случило, и то не от тях? Никой не ни потърси от тогава до 27 октомври, когато ни съобщиха, че Спас е мъртъв“, казва Деляна.

И допълва: „Имам две прекрасни деца – момиче и момче, какво повече да искам? Така си казвах. Но за две секунди всичко приключи“.

България днес