Кирилицата: 10 завладяващи факта за най-ценния ни символ

Делото на светите братя Кирил и Методий е истинско съкровище, изписано със златни букви в историята. Кирилицата не е просто азбука, а символ на нашата воля, талант и национално обединение, чието създаване е плод на общите усилия на книжовници, управници и целия народ.

Благодарение на тях и техните ученици, старобългарският език се превърна в първия писмен славянски книжовен език, полагайки основите на културната ни приемственост и памет. Нека се потопим в някои от най-интересните факти за нашата писменост.

1. Къде е създадена кирилицата?

Нейното създаване е тясно свързано с Първото българско царство и Преславската книжовна школа, известна още като Великата българска школа. Кирилицата се оформя като развитие на глаголицата – първата славянска азбука.

2. Броят на буквите: Тогава и сега

Докато днес използваме 30 букви, ранната кирилица е била много по-богата, съдържайки между 43 и 44 знака. Любопитно е, че много от тези букви са имали и числова стойност, следвайки модела на гръцката система (например А = 1, В = 2).

3. Тайната на името

Азбуката носи името на св. Кирил, макар самата тя да се е оформила по-късно в България. Самата дума „азбука“ произлиза от имената на първите две букви – „аз“ и „буки“. Едно от първите документирани споменавания на името „кирилица“ е от 1563 г. в хърватски превод на Новия завет.

4. Първите стъпки в историята

Историците смятат, че кирилицата се появява между края на IX и началото на X век. За най-стар надпис се счита този от 921 г. край село Крепча, макар някои да сочат към църква във Велики Преслав от 893 г. Най-старият запазен ръкопис е Савината книга (X – XI век).

5. Кой е вдъхновителят?

Основата на ранната кирилица е гръцкото писмо, към което са добавени специални знаци за звуците на старобългарския език, които нямат гръцки еквивалент. Така се съчетава традицията с нуждите на славянската книжнина.

6. Световен мащаб

Днес над 250 милиона души в Европа и Азия използват кирилицата. Тя е официална за много народи, сред които българи, руснаци, сръби, македонци, украинци, беларуси, монголци, киргизи, таджики и други.

7. Ролята на Княз Борис

Княз Борис не само въвежда християнството, но и приема учениците на Кирил и Методий, създавайки условията за разпространението на старобългарската книжнина, което е заслужило признателността на целия свят.

8. Кирилицата в сърцето на Европа

С присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г., кирилицата стана третата официална азбука на Съюза. В цифровата ера тя е представена и чрез националния кириличен домейн.

9. От България до Антарктида

Освен „Дома на кирилицата“ в България, паметници на нашата азбука можем да открием в Улан Батор, Монголия, и дори до българската антарктическа база.

10. Два празника за един символ

Делото на братята се почита два пъти: на 11 май като църковен празник и на 24 май като официален празник на българската азбука, просвета и култура, както и на славянската книжовност.

Източник: 10te.bg