Защо броим времето така: 10 завладяващи факта за Григорианския календар

Григорианският календар е глобалният стандарт, по който живеем днес, но неговото създаване е резултат от сложна смесица между астрономически изчисления, религиозни съображения и политически борби. Това е история за това как човечеството се опитва да укроти времето.

Крахът на Юлианския календар

Юлианският календар постепенно се е разминавал със слънчевата година с около 11 минути годишно. На пръв поглед незначително, това е довело до натрупване на грешка от около 10 дни до XVI век, което е изкривявало датата на пролетното равноденствие и Великден.

Науката зад реформата

Папа Григорий XIII възлага на астронома Алойзий Лилий да поправи неточностите. Лилий въвежда прецизни правила за високосните години: годината е високосна, ако се дели на 4, с изключение на тези, които се делят на 100, но не и на 400. Ключова роля за финализирането и защитата на реформата изиграва математикът Христофор Клавий.

Приемане и съпротива

Реформата е въведена през 1582 г., като за да се компенсира натрупаното изоставане, в Италия, Испания и Португалия 10 дни буквално са изтрити от историята. Протестантските и православните страни се съпротивляват дълго време на нововъведението поради религиозни различия.

България и времето

България преминава към Григорианския календар на 14 април 1916 г. (след 31 март), за да синхронизира летоброенето си с Европа. Интересен факт е, че докато светът използва този модел, в Етиопия все още се прилага собствен календар, който изостава със 7-8 години спрямо нашия.

Източник: 10te.bg