От Свети Николай до Санта Клаус: Еволюцията на добрия старец в 10 ключови дати

Историята на любимия на всички Дядо Коледа започва далеч от снежните преспи на Северния полюс – в град Патра, където през 270 г. се ражда Николай. Син на богати родители, той се превръща в епископ на Мира (днешна Турция) и остава в историята със своето смирено добротворство и желанието си да помага на нуждаещите се тайно. След смъртта му през 342 г., неговите мощи биват пренесени в италианския град Бари, който се превръща в символ на единството между християнските църкви.

Легендата за Дядо Коледа обаче преминава през дълга метаморфоза. Ето 10 значими стъпки, които превръщат историческия светец в съвременния символ на празника:

1. 1822 г.: Теологът Клемант Кларк Мур пише поема за добродушно джудже с шейна и елени, което влиза през комина, за да пълни детските чорапи с изненади.

2. 1823 г.: Публикуването на „Нощта преди Коледа“ превръща образа в културен феномен от двете страни на Океана.

3. 1841 г.: Търговци започват да използват актьори, облечени като Санта Клаус, за да привличат вниманието на клиентите си.

4. 1863 г.: Карикатуристът Томас Наст дефинира визията му – симпатичен старец с бяла брада, червени дрехи и работилница на Северния полюс.

5. 1885 г.: Луи Пранг затвърждава червения костюм на коледна картичка.

6. 1927 г.: Ню Йорк Таймс описва стареца с червена мантия и чувал с подаръци като стандарт за празника.

7. 1931 г.: Рекламна кампания на Кока-Кола с илюстрации на Хадън Сандблъм прави този образ разпознаваем по цял свят.

8. Следвоенните години: Дядо Коледа се превръща в иконичен персонаж в киното, музиката и литературата.

9. 1939 г.: Появява се историята за Рудолф – еленчето с червен нос, което допълва коледната митология.

10. Българското име: Терминът „Дядо Коледа“ произхожда от латинското „Календи“ (първите дни на месеца), което се е пренесло върху празничния старец у нас.

Източник: 10te.bg