Скритите истини за захарния диабет: От Древен Египет до съвременната медицина

Всеки 27 юни светът се обединява в Международен ден за борба с диабета – инициатива, стартирана през 1991 г. от Световната здравна организация и Международната федерация за борба с диабета. Целта е да се просвети обществото за рисковете на това социално значимо заболяване, чиито мащаби са стряскащи.

Статистиката е безпощадна: на всеки 10 секунди някой губи живота си поради усложнения от диабет. Годишно около 3,5 милиона души си отиват, 7 милиона са новодиагностицирани, като сред тях са и 70 000 деца. Прогнозите за следващото десетилетие са тревожни, като се очаква смъртността да се увеличи с 25%.

Историята на болестта е древна. Първите описания се срещат в египетски ръкописи от 1550 г. пр.н.е., а по-късно клинични бележки оставят велики умове като Гален, Авицена и Парацелзиус. Самото име „диабетес“ е въведено през XII век от Аретеус и на гръцки означава „фонтан“ или „водоскок“. В Китай заболяването е наричано „болест на жаждата“, а римляните добавят думата „мелитус“ (медено сладък), което създава и днешното наименование „захарен диабет“.

В основата си диабетът е метаболитно разстройство, при което нивата на кръвната захар се покачват опасно, защото тялото не произвежда достатъчно инсулин или не може да го използва ефективно. Това води до сериозни увреждания на органите. Едно от най-тежките последствия е ретинопатията – увреждане на кръвоносните съдове в очите, което може да доведе до замъглено зрение или пълна слепота, като се влошават и състояния като глаукома и катаракта.

Болестта се проявява в няколко форми. Тип I е особено коварен, тъй като често засега деца и не зависи от начина на живот. Тип II е тясно свързан с неправилното хранене, стреса и липсата на движение. Съществува и гестационен диабет, който се развива при бременни жени и обикновено изчезва след раждането.

Пътят към лечението е белязан от велики открития. През 1921 г. румънецът Николае Паулеску изолира панкреатин, макар признанието да дойде много по-късно. Същата година Фредерик Бантинг и екипът му в Торонто изолират инсулина (първоначално наречен „илетин“) от панкреасите на кучета, което носи на Бантинг Нобелова награда през 1923 г.

Първоначално се е използвал инсулин от теле и свине, но поради риск от имуногенни реакции, през 1979 г. е създаден първият напълно синтетичен човешки инсулин, одобрен малко по-късно от американските власти.

Важен пробив в диагностиката настъпва през 1955 г., когато Розалин Ялоу и Соломон Берсън разработват радиоимунологичните тестове. Този метод позволява изключително точно измерване на инсулина в тялото, което революционизира ендокринологията и носи Нобелова награда на Ялоу през 1977 г.

Модерната наука разглежда и неочаквани връзки. Съществува теория, че болестта на Алцхаймер всъщност е форма на диабет, при която мозъкът става резистентен към инсулина. Доказано е, че хората с диабет имат два пъти по-голям шанс да развият деменция.

Любопитно е, че диабетът не е само човешки проблем. Животните също могат да го развият поради генетика, неправилно хранене или липса на активност, като и те се нуждаят от инсулинови терапии (перорални или инжекционни), за да оцелеят.

Източник: 10te.bg