Пекин в ролята на миротворец: Ще успее ли Китай да угаси пожарите в Близкия изток?

Докато конфликтът в Близкия изток навлиза във втория си месец, застрашавайки световните енергийни доставки и предизвиквайки скок в цените на петрола, Китай предприема смел ход и се опитва да се позиционира като главен миротворец в региона. Този ход идва в момент на голяма неопределеност, докато САЩ търсят пътища за приключване на военните си действия в Иран.

Пекин не действа сам, а в съюз с Пакистан, който се превръща в неочакван, но ключов посредник между Вашингтон, Израел и Иран. Двете страни представиха стратегически план от пет точки, насочен към постигане на незабавно прекратяване на огъня и повторно отваряне на жизненоважния Ормузки проток.

Мотивацията на Китай надхвърля дипломатическия престиж. Като най-големият вносител на суров петрол в света, Пекин е силно зависим от глобалната икономическа стабилност. Всеки продължителен енергиен шок би ударил директно китайските фабрики и износители, забавяйки възстановяването на вътрешната икономика на страната.

Уникалната позиция на Китай се корени в неговите прагматични икономически връзки. Пекин е успял да култивира отношения както със съюзниците на САЩ, така като Саудитска Арабия, така и с техните противници, като Иран, от когото купува около 80% от петрола. Тази взаимозависимост дава на Китай влияние, което не се основава на военна мощ, а на търговски интереси.

Въпреки амбициите, Китай среща сериозни ограничения. За разлика от САЩ, които разполагат с множество бази в Персийския залив, Пекин няма военен капацитет за директна намеса в региона. Неговата единствена база в Джибути е логистичен център, а не инструмент за проектиране на сила.

Така, чрез този мирен план, Си Дзинпин се опитва да изгради имидж на неутрален и прагматичен играч, противопоставяйки се на влиянието на американската суперсила. Въпреки че съюзът му с Русия и вътрешната политика на Китай предизвикват въпроси относно неговия неутралитет, Пекин доказва, че е готов да използва всяко влияние, за да гарантира икономическото си развитие и стратегическите си интереси в света.

Източник: fakti.bg