Междинните хранения не са задължително проблем. Всъщност, те могат да бъдат чудесен инструмент за поддържане на енергията и балансиране на хранителния режим през целия ден. Ключът обаче се крие в два основни фактора: колко често посещаваме кухнята и какво точно избираме да хапнем.
Има огромна разлика между хрупкави моркови или свежа целина и постоянното посягане към шоколадови бонбони, сладкиши и чипс. Когато това се превърне в автоматичен навик, контролът върху общото количество калории става почти невъзможен, което е сериозна пречка за всеки, който се стреми към отслабване. Освен това, постоянното хранене често води до неприятно чувство за тежест и дискомфорт в стомаха.
За да решим проблема, първо трябва да разберем какво стои зад желанието ни за похапване. Често пъти то не е продиктувано от истински физиологичен глад, а е реакция на стрес, напрежение или трудни емоции. Храната се превръща в механизъм за справяне с психическото натоварване, без дори да го осъзнаваме.
Ако забележите, че посягате към храната точно в моменти на напрежение, е важно да разпознаете тази връзка. В зависимост от случая, това може да се анализира самостоятелно или с помощта на специалист, за да се предотврати превръщането на навика в емоционално преяждане, при което тялото вече не диктува нуждите си.
Източник: life.dir.bg

Be the first to comment on "Сбор на калории или емоционален глад? Как да победим ‘синдрома на хамстера’"