Мислим, че лекарствата напускат организма ни скоро след края на лечението, но истината е по-сложна. Нови изследвания от Университета в Тарту разкриват, че някои медикаменти оставят „подпис“ в нашия чревен микробиом, който остава видим дори години след последната доза.
Чревният микробиом е огромна екосистема от бактерии и микроорганизми, които са жизненоважни за храносмилането, метаболизма и здравето на имунната ни система. Естонски учени, анализирайки данни от над 2500 участници, установиха, че влиянието върху тези полезни бактерии не се ограничава само до антибиотиците.
Не само антибиотиците променят баланса
Докато е добре известно, че антибиотиците атакуват както вредните, така и полезните бактерии, се оказа, че и други групи лекарства имат подобен дълготраен ефект. Сред тях са:
- определени видове антидепресанти;
- специфични бета-блокери;
- препарати за потискане на стомашната киселина (включително инхибитори на протонната помпа);
- психотропни медикаменти, като бензодиазепините.
При някои бензодиазепини, като алпразолам и диазепам, промените в микробиома са били откривани до четири години след приема.

Защо историята на лечението е ключова?
Това откритие променя начина, по който се провеждат медицинските изследвания. Досега учените често се фокусират само върху лекарствата, които пациентът приема в момента. Естонският екип обаче доказва, че историята на лечението е също толкова важна.
Ако миналата употреба на медикаменти не бъде отчетена, съществува риск някои бактериални профили погрешно да бъдат свързани с конкретно заболяване, вместо с предишно лечение.

Интересно е, че дори в една и съща група лекарства ефектът варира. Например някои макролиди и флуорохинолони оставят много по-дълбока и трайна следа в организма, отколкото други антибиотици.
Трябва ли да се притесняваме?
Важно е да се подчертае, че установяването на връзка между лекарство и промяна в микробиома не означава автоматично, че е налице „вреда“. Тези промени не винаги водят до заболявания и не означават, че терапията е вредна.

Критично предупреждение: Тези данни не са основание за самостоятелно спиране на предписано лечение или промяна на дозировката. Ползата от правилно назначената терапия в повечето случаи далеч надвишава евентуалните промени в бактериалния състав. Всяка промяна в лечението трябва да бъде обсъдена с лекуващия лекар.
Източник: zajenata.bg

Be the first to comment on "Скритият отпечатък на лекарствата: Как микробиомът ни помни терапии отпреди години"