Гунди: Скромният гений и тайните, които братовчедката му пази до гроб

Минаха 55 години от деня, в който България загуби своя най-голям футболен идол. Георги Аспарухов-Гунди си отиде твърде рано, но споменът за него остава незаличим. Неговата първа братовчедка, Мария Ташкова-Божанска, разкрива интимни подробности за човека, който стоеше зад ореола на легендата.

Детето с парцалените топки

Преди стадиони с хиляди фенове, Гунди е бил просто палав и жизнен едно дете от Войнеговци и Редутата. Първите му стъпки към великината са започнали с парцалени топки, шити от майчината му братова, ритани в дворовете на „Орландовци“. Тогава той е бил само едно дете, изпълнено с енергия и искрена радост.

Патриотът, който не се продава

Гунди не е бил просто футболист, а истински патриот. Когато италианските клубове са се опитвали да го привлекат, отговорът му е бил категоричен: „Имам един отбор – Левски, и една държава – България! Аз не се продавам!“. Скромността му е била легендарна – той никога не е отвръщал на грубата игра, приемайки контузиите с достойнство, което днес е рядкост в спорта.

Обичта на хората към него е била безгранична. Почитателите му са му подарявали всичко, което са имали – от агнета до кокошки, които той с усмивка е носел у дома на вуйчо си, объркан от такава щедрост.

Трагедията и пророчеството

Около смъртта му винаги е имало конспиративни теории, но Мария е категорична – това е бил нещастен случай, а не заговор на Държавна сигурност. Трагедията е била предсказана и от пророчицата Ванга, която в виденията си е виждала „огън“. Високата скорост и повредените спирачки на Алфа Ромеото са сложили край на един живот, но са създали вечна легенда.

Сенките на катастрофата обаче са оставили дълбоки рани. Жената на Никола Котков, Катя, дълго е носила в сърцето си горчивина, вярвайки, че е останала млада вдовица заради начина, по който Гунди е шофирал в съдбовното утро.

Тайни и вечна любов

Отношенията му с Лита са били красива история, започнала още в ученическите години. Мария признава, че пази някои от най-интимните им спомени за себе си и обещава да ги занесе в гроба, оставяйки личната им връзка само между тях.

Погребението на Гунди остава един от най-тежките моменти в паметта на близките му – море от черни дрехи и хиляди разплакани хора, които са дошли да изпратят своя герой, доказвайки, че той е бил много повече от просто футболист.

Източник: hotarena.net