Сашо Кадиев, познат с искреността си, разкри сърцето си в едно от най-емоционалните интервюта, давани някога. В предаването „Животът по действителен случай“ по bTV, пред Александра Сърчаджиева, той не успя да сдържи сълзите си, докато говореше за неизбежната раздяла с най-близките си хора. Изповедта му докосна дълбоко зрителите, разкривайки човешката уязвимост зад усмивката на водещия на „Кой да знае?“.
Актьорът призна, че с годините мисълта за смъртта го посещава все по-често, особено след като вече е изгубил немалко скъпи души. „Смъртта е много по-близо до майка ми и до момента, в който ще се представи на Свети Петър“, сподели Кадиев, изразявайки най-големия си страх – загубата на обичаната му майка, Катето Евро. За него най-тежко не е краят, а празнотата, която остава, и липсата на възможността да разговаря и общува с нея. „Затова трябва да отделяме повече време един на друг“, призова той, подчертавайки стойността на живите връзки.
С особена болка Сашо се върна към спомена за баща си, който си отива от този свят след тежко онкологично заболяване. Семейството, макар и знаещо за сериозността на състоянието му, взима трудното решение да не му съобщава, че краят наближава, в опит да му спести тревогите. „Не можа да види внучката си, сега няма да може да види и внука си“, с тъга отбеляза Сашо.
Две седмици преди кончината му, на терасата, Сашо задава въпроса, който разкъсва всяко детско сърце: „Какво ще правя без него, когато го няма?“. Отговорът на баща му се запечатва завинаги в съзнанието му: „Ще наведеш глава и ще ме преживееш“. Тези думи се превръщат в стожер на силата му.
Последната им среща, само часове преди смъртта, е един от най-трогателните моменти. „Денят, в който почина, ме пуснаха да го видя. Каза, че ми прощава всичко, и си казахме, че се обичаме. Това беше няколко часа преди да си отиде“, сподели актьорът, разкривайки дълбочината на безусловната любов и прошка, които могат да съществуват дори пред прага на вечността.
Източник: hotarena.net
И това е интересно
Be the first to comment on "Сълзите на Сашо Кадиев: За страха да загубиш Катето Евро и незабравимото сбогом с баща си"